— Смяташ ли, че ще дадат разписанията за пътуванията си лесно?
— В този отдел ще откриеш нещо, което е доста по-различно от работата с наркотиците. Всичко, което е необходимо да сториш, е да споменеш думата тероризъм и хората ще ти предоставят веднага всичко, което им поискаш.
Половин час по-късно Глория влезе в кошарата, внимателно понесла поднос с пластмасова купичка лещена супа и сандвич с тунец. Отнасяше се с него по-добре, отколкото с Пулман.
— Не изглеждаш много добре — каза му тя и остави храната пред него. — Трябва да се ожениш за тази твоя приятелка. Някой трябва да се грижи за теб.
Тя се опита да разчисти бумагите по писалището му. Той на шега я плесна по ръката.
— Още не съм свършил с тези.
— Дори и ти не можеш да четеш шест досиета едновременно, драги. — Тя продължи неустрашимо да разчиства, за да се отвори място за яденето. — Бъди мил с мен, Кам Дагит, иначе няма да ти кажа, че докато беше долу се обадиха от „Дънинг“.
Дагит посегна към розовите листчета със съобщенията.
— Пето по ред е — рече тя, измъкна го от останалите и го помаха пред него, така че да не го стигне. — Ако се беше сетил да включиш вътрешния си номер към записващата машина, нямаше да има нужда стари малки дами да отговарят вместо теб на обажданията.
Сетне му подаде съобщението.
Като прочете записката, той посегна за телефона, но тя рече:
— Не, сър. Първо си изяж яденето. Лекарско нареждане. И аз ще стоя тук, докато не го изпълниш.
— Гло!
— Яж.
Докато той ядеше, тя продължи да се суети с нещата по писалището му, опитвайки се да създаде ред от хаоса. Бръщолевеше, както си й беше адетът, поучавайки го на най-различни лични теми, като се почне от наблюдението й, че Кари няма „вечно да виси в очакване“ и се свърши с факта, че „само работа и никакви развлечения правят човека скучен“.
Дагит тъкмо посягаше към телефона, когато в кошарата бързо влезе Левин с възторжено изражение на лицето. Дагит постави обратно слушалката, защото не искаше да помрачи възторга на младежа.
Левин придърпа един стол и след поканата на Дагит прие половината му сандвич.
С пълна уста Левин рече:
— Може би това ще е единственият път, в който ще имаш късмета един от сътрудниците ти — а именно аз — да е гордият син на маниак по зъболечението.
Дагит го погледна особено.
— Попадна ми докладът на лабораторията за онзи зъб, който сме открили в боклука на хотела.
Той подаде на Дагит снимка, която той не би искал да вижда втори път. Особено пък, когато се храни. Дагит му я хвърли обратно.
— Става дума за начина, по който е счупен зъбът — обясни Левин, изтълкувайки жеста като покана да обясни мислите си. — Ето, тук — показа той. — Виждаш ли? Вижда се само един корен. Другият сигурно е останал във венеца на нашия човек. Ако е така, това нещице ще забере и той сто на сто ще има нужда от сериозна и спешна помощ.
Дагит почувства как го облива вълната на възбудата.
— Доколко си сигурен в това?
— Ако този корен е останал, той е в беда. Не може да се оправи сам. Затова си помислих, че би трябвало да предупредим всички зъболекари както в Л. А., за да проверим дали е лекуван там, така и тук във Вашингтон. Ще им съобщим да внимават за пришълец, който се нуждае от спешна помощ за определен зъб. Номер седемнайсет.
— Не можем да арестуваме Корт за това, че се е подложил на лечение — изтъкна Дагит, — но можем да го поставим под наблюдение. Зъболекарят може да вземе кръвна проба; можем дори да го идентифицираме по генетичния код на клетките.
— Това са два огромни градски района. Ще трябва да се направят сума ти телефонни обаждания — каза Левин.
— Може да се извърши и от компютър. Разполагаме с телефонна система, предназначена за подобни неща. Записваш съобщението, избираш необходимите ти номера от указателя и компютърът свършва останалото. Той избира различните номера, докато не отговорят и не приемат съобщението. Въпросите могат да бъдат толкова сложни или толкова прости, колкото ти се иска. Говори с момчетата от техническите служби, те ще го направят.