Левин излезе забързан, като взе снимката на зъба със себе си.
Тогава Дагит се обади в „Дънинг“ и говори с жена на име Фьодорко. Тя имаше лек западняшки акцент и подбираше внимателно думите си.
— Имаме си достатъчно работа тук, мистър Дагит, но сме си прилежен екип и в това, сигурна съм, ще се убедите, когато говорите с доктор Барнс утре. Той е инженер от нашия екип по разследването.
— Утре ли? — попита Дагит.
— В момента, докато говорим, той е на път за Вашингтон. Аз трябва да му уредя среща с вас или с някой от вашите сътрудници колкото е възможно по-рано. Доколкото разбирам, въпросът е от най-голяма спешност. Това, което трябва да ви предам, е, че последната работа на доктор Уорд на симулатора е била записана на диск. Доктор Барнс ще ви обясни останалото, когато пристигне.
За Дагит, с възбуденото му въображение, следващите дванайсет часа изминаха безкрайно бавно.
Срещата му с Барнс започна точно в три часа, сряда следобед, в присъствието на Брад Левин. С разрешението на Барнс разговорът бе записван на магнетофон. Барнс — теснолик мъж с мустаци като четчица и дълга, на отделни кичури коса — напомняше на Дагит на университетски професор от шейсетте години. Той си знаеше урока, когато станеше дума за симулатори и компютри, но инак срещаше трудности в общуването. Акцентът му бе или немски, или шведски. Всеки път, когато обясняваше нещо, Дагит трябваше да повтори думите му, за да е сигурен, че ги е разбрал правилно. Това отнемаше много време и създаде допълнително напрежение. До почивката след два часа разговор ризата му бе напълно мокра от пот. Остана си по сако, за да скрие това.
— Мисля, че съм объркан от всичко това — призна той, когато Барнс му се видя вече изтощен.
— Кажете — предложи Барнс.
Левин си седеше мълчалив, а Дагит рече:
— Казахте, че всичките проиграни от доктор Уорд ситуации имат едно общо нещо и то е липсата на управление от страна на пилота.
— Да. Доктор Уорд е симулирал загуба на управление при поредица от височини, всичките доста ниски, и всичките — веднага след излитане.
— Казвате също, че това съвпада с онова, което знаем за катастрофата на самолета на „Ам Еър Експрес“.
— Точно така. Да. Загубата на управление може да обясни поведението на самолета по полет шейсет и четири. Необходима ни е информация от записите на разговорите в кабината, за да сме сигурни.
— Още ли не разполагаме с тях? — обърна се Дагит към Левин.
Левин отвърна:
— Не искат да ни ги изпратят за изследвания, преди да са привършили с ремонта им.
— Мислех си, че тези неща са абсолютно защитени — рече Дагит.
— Нищо не е напълно неразрушимо — поправи го Барнс. — Но в крайна сметка, тези записи могат да се окажат и без значение. Записът на разговорите с кулата за управление на полета сочат пожар в кабината, което, надявам се, ви е известно.
Дагит се почувства изведнъж отчаян. Той не бе и чувал за записите на кулата. Не му се искаше Барнс да узнае това.
— Това достатъчно доказателство ли е?
— То може да обясни загубата на управление. Например — отровни пари.
Дагит си го записа. Отровните пари би трябвало да се появят в доклада от аутопсиите. Той попита:
— А защо не е бил включен автопилотът?
— Страхувам се, че това е нещо, което никой не ще да разбере. Автопилотът при излитане може да се използва, но това се прави рядко, защото иззема изцяло управлението от пилота. Изключването му, ако се наложи, изисква няколко секунди, а по време на излитането всяка секунда може да се окаже цяла вечност. Автопилотът се използва, но обикновено не се включва до, да речем, шест хиляди метра височина, а това означава няколко минути полет.
— Значи го има, но не се използва?
— Повечето произшествия стават по време или малко след излитане. Не е никак чудно, че деветдесет и девет процента от пилотите предпочитат ръчното управление на птичката по това време.
— Значи твърдите — или поне теорията е такава — че никой не е управлявал самолета? С други думи, на борда е нямало пилот?
— Теория ли? — отвърна Барнс. — Това е физика, сър. Най-обикновена и проста физика. — Той посочи на Дагит бележника си и му показа графика на полета на шейсет и четири в миговете след излитането му. — Полет шейсет и четири е напуснал пистата в тази точка. Той се е разбил… ето тук — каза той и посочи парка Холивуд. — Е, сам виждате, както вече ви казах, че същото нещо е станало и по време на симулациите, извършени от доктор Уорд. — Той разгърна карта, очевидно разчертана от компютър. — Ако изоставите изцяло управлението на самолета ето тук — рече той, сочейки картата, — след четирийсет секунди полет, това, според наличните данни, ще означава, че симулационният полет на 959 ще свърши с катастрофа ето тук — каза той и посочи с пръст мястото на картата. — Ако мащабирате точно и наложите картата върху карта на района на Л. А., ще видите, че мястото на катастрофата е трябвало да бъде в парка Холивуд.