— Ще успеем, тате. Знам, че мога да се справя.
— Дяволски вярно.
— Изпий още едно кафе — каза момчето. — Аз ще продължа сам.
— Ако трябва, само ме повикай — каза Дагит, поколеба се, преди да влезе вътре, готов да застане до прозореца и да се моли да се случат чудеса.
Едно и също — всяка сутрин.
Малко преди обяд Дагит и Брадли Левин взеха служебното автобусче, което отиваше до сградата „Хувър“, където един техник от лабораторията им докладва за най-различните следи, открити в комбито додж, наето от Мариан Литъл в Лос Анджелис в деня на катастрофата. Както се случваше често, резултатите от това обследване бяха погрешно изпратени до лабораторията в сградата „Хувър“, вместо да ги пратят направо на Дагит в Бъзърд Пойнт. Този път от грешката имаше обаче известна полза. Дагит и Левин получиха пълен доклад на експерти. Както и се очакваше, комбито не бе почистено съвсем щателно, което означаваше, че внимателното изследване, извършено от екипа на лосанджелиската лаборатория, бе донесло богата жътва от микроскопични улики.
— Играеш ли скуош, Охайо? — попита Дагит, когато двамата влязоха в приземния коридор на сградата „Хувър“, който водеше до площадката, където щяха да чакат автобусчето за тяхната сграда.
— Има си хас.
— Ще правиш ли нещо по обяд?
— Ще те смачкам от бой.
Двайсет минути по-късно двамата бяха в спортни екипи. Дагит напъха куфарчето си в препълненото шкафче, натисна вратата и го заключи.
Левин каза:
— Ти да би и да спиш с това нещо, Мичиган?
— Бакмън имаше малко проблеми с обърканото авторство на някои добри идеи. Смяташе, че всички те са негови.
Задната стена на корта, зад която бяха зрителските места, бе от тежък плексиглас; това се харесваше на Дагит, защото тук можеше да разговаряш, без да те е страх, че някой ще чуе. Още в началото на играта, когато кръвообращението му се ускори, мозъкът веднага заработи по-добре. Съвещанията и докладите го съсипваха.
Левин се оказа наистина добър играч. Подаванията му бяха бързи и силни. Първата игра сервира Левин и поведе с четири на едно, когато Дагит отново резюмира разследването, с надеждата, че ще го разсее.
— Приемаме, че убиецът на Уорд е взел влака от Портланд до Л. А. Не самолет, а влака. Какво може да означава това?
Левин отигра топката, спечели точка и сетне отговори:
— Вероятно носи патлак. Може би цял арсенал. Влаковете са по-безопасни за такива случаи.
Дагит се хвърли към следващия сервис и спечели точката. Като отиваше към линията, той рече:
— Искам да кажа, какво говори този факт за човека? За самия него? Не те познавам още, Охайо, но начинът, по който аз работя… Пет пари не давам що за пушкало носи този тип. Интересува ме що за мозък е този, който командва пръста на спусъка на това пушкало. Разбираш ли? Тоя тип заръчва да му донесат чифт клещи и си изважда сам мъдреца в хотелската стая. Е, това вече ми говори нещо. Кръвната проба от зъба, тя е важна за следствието, разбира се; може да се окаже решаваща улика. Но не това ме интересува всъщност. Схващаш ли какво искам да кажа?
Левин не отговори. Дагит сервира. Левин замахна, но не улучи. Добре. Три на четири. Сервира отново; размениха си страхотни удари и Левин спечели точката. Е, добре.
— Може да не обича да лети — каза Левин и отново спечели. — Може заради това да е драйфал в симулатора.
— Добре! — извика силно Дагит. — Тъкмо това имах предвид и аз.
— Ако бях в неговия бизнес, и аз щях да се страхувам да летя.
— Още нещо? — подтикна го Дагит.
Левин спечели цяла поредица точки. Дагит се опита да се съсредоточи върху топката. Левин се оказа прекалено добър.
— Търпелив е — каза Левин между два сервиса.
Дагит пропусна сервираната топка без дори да се опитва да я върне и това привлече вниманието на Левин.
— Търпелив до крайно хладнокръвие. Той е леден. Дяволски студен, като скала, бих рекъл.
— Железни нерви.
Дагит добави:
— Да седиш толкоз време във влака, след като добре знаеш, че трупът, който си оставил след себе си, навярно е открит. Аз бих луднал, това ще ти кажа. Ако знаех, че някой ме преследва, последното място, където бих искал да се намирам, ще е някой влак.
— Може да е нямал друг избор. Може би акрофобията му е толкова силна, че изобщо да не е в състояние да лети.