Злобата премина като вълна през Корт. Врагове. Значи и Дагит участваше в това разследване. Дали това означаваше, че е свързал катастрофата с детонаторите на Бернар? Остра болка прониза главата му. Бяха вложили толкова усилия, за да конструират устройство, което да заблуди разследването. Нима се бяха провалили?
— Мистър Коч?
На Корт му потрябва един миг, за да свърже името си с новия псевдоним, който не бе използвал много отдавна. На секретарката каза:
— Извинете, изглежда инфекцията е поразила и слуха ми.
Той й се усмихна вежливо и тя му отвърна с усмивка.
— Имаме един отменен час.
Роузън, оплешивяващ мъж с издаден нос, вдлъбната брадичка и малък белег до лявото око, бе облякъл лекарската си престилка върху сако с висока яка и широки панталони. Беше обут с кожени обувки с гумени подметки, а гласът му бе заговорнически тих. На тавана бе залепен със скоч постер с изглед на залива Чесапийк през есента. От говорител до прозореца се носеше тиха, танцова музика.
В помещението имаше три клетки. В две от тях работеха по почистване на зъбите, в крайната бе Роузън с пълничката си китайска асистентка. Корт, сиреч Коч, седна и сетне се излегна в тапицирания зъболекарски стол, благодарен, че Роузън ще го прегледа. Той обясни:
— Зъбът падна преди няколко дни, докато дъвчех карамел, но мисля, че част от него си е останала на място.
Роузън нахлузи на ръцете си найлонови ръкавици и вече преглеждайки го каза:
— Той е бил мъдрец, мистър Коч. — Погледна асистентката си. — Номер седемнайсет — рече й силно той. А на Корт обясни: — Доста лоша инфекция. След като свършим, ще ви предпиша лечение с амоксицилин, за да се справим с нея.
Асистентката изтърва няколко стоманени инструмента, които с дрънчене се разпиляха по пода.
— Ли — грубо се обърна той към нея, — защо не се заемеш с това сега, че да не караме мистър Коч да ни чака сетне. Имате ли предпочитания към някоя аптека, мистър Коч? — попита той.
Корт бе изненадан от въпроса и с облекчение чу Роузън да добавя:
— Има една на Двайсет и трета улица, чиито услуги ползваме често. Не е далеч.
Корт кимна, устата му бе запушена от двата пръста на Роузън. Асистентката все още седеше отляво на Корт, втренчена в подутата му челюст; лицето й бе зачервено. Роузън й се сопна:
— Хайде, Ли, почисти и се обади.
Тя го стори.
Роузън съчувствено поцъка с език и рече:
— Ама че мръсотия, мистър Коч.
Той се обърна наляво, отвори едно чекмедже и измъкна газова маска, затворена в прозрачна, найлонова торбичка.
Корт видя това и каза:
— Без упойка, докторе. Благодаря все пак. Ще мирувам.
— Не е възможно. Ще трябва да режа. Освен това могат да се наложат няколко шева.
— Тогава — новокаин. Но без газ — каза натъртено Корт.
— Не мога да ви обещая, че няма да боли — каза лекарят. — Предлагам ви упойка.
— Разбирам. Благодаря ви. Новокаинът ще е достатъчен.
Лекарят изглеждаше нервен. Корт го отдаде на плашливостта му, предизвикана от дилемата газ или новокаин, или от професионалната му загриженост за здравето на пациента, но като извърна глава и зърна погледа на лекаря, го прониза тревога.
Склонната към самозащита до параноя натура взе връх. Той разчлени на части случилото се през последните няколко минути и ги обмисли една по една. Роузън прекалено натърти на номера на зъба. „Седемнайсти“ бе казал той на асистентката си. „Защо не се заемеш с това сега“ — й бе наредил той. От друга страна, тъй като бе избрал случайно този кабинет, никой не би могъл да го очаква. Но преди да се е самоубедил, че е прекалено подозрителен, той забеляза рентгеновия апарат. От къде на къде ще предлагаш упойка, без да си направил рентгенова снимка? Нещо не бе наред.
— Моля, отворете устата — каза Роузън, надвиснал над Корт като гарван над мърша: в ноктите си държеше спринцовка с блестяща игла.