Китайката асистентка се върна прекалено забързана при Корт и се взря нарочно в Роузън. Лекарят не я погледна.
— Главата — назад — нареди Роузън, положил внимателно ръка върху рамото на Корт.
Иглата се приближаваше. Очите на Корт се мятаха между двамата — лекаря и асистентката му — напред-назад. Ето го мига: най-сетне лекарят безмълвно укори помощничката си.
И Корт вече бе наясно.
Реакцията му бе такава, сякаш я бе тренирал стотици пъти. С едно сръчно движение Корт хвана асистентката за китката, грабна спринцовката и плавно я заби и изпразни в протегнатата й ръка. Когато иглата я прободе, тя изпищя и Корт със сила вкара лекарството в ръката й. Тя се освободи, направи три крачки и тежко се строполи на пода. Припадна от страх. От своя страна Роузън се поклащаше, напълно паникьосан.
Корт скочи от стола, хвана Роузън за ръцете, изви ги назад и го стисна с удушваческата си хватка. Стискаше здраво. Сетне извади своя пистолет берета и заплаши с него появилата се от съседната клетка хигиенистка. Очите й бяха широко разтворени от уплаха. Няколко секунди по-късно тялото на Роузън омекна. Корт го остави да се свлече на пода. Влезе в приемната. Майката и детенцето бяха заминали, в чакалнята нямаше никой. Секретарката, почти парализирана от страх, се бе вкопчила в телефона. Корт се втурна към нея, грабна слушалката и я постави на вилката. Той я помъкна към външната врата, превъртя ключа и я повлече към кабинета, където свилата се от страх хигиенистка бе паднала на колене с вдигнати над главата й ръце. Тя прекрачи тялото на асистентката на Роузън.
Трябваше да приеме, че асистентката се е обадила на полицията, или по-лошо — на ФБР. Беше минало прекалено много време. Ако искаше да напусне сградата, трябваше да се предреши. От двете жени, които бяха пред него, хигиенистката бе много по-едра.
Светкавично се огледа и погледът му бе привлечен от маската, която Роузън искаше да му наложи.
— Ти! — извика той на хигиенистката. — Газ! — и посочи с пистолета секретарката. — Бързо!
— Слава богу! — рече секретарката.
Хигиенистката се засуети с апарата, с изтръпнали пръсти, но успя да я наложи върху податливата секретарка.
— А сега се събличай бързо — рече Корт.
— Имам пари! — изтърва се жената.
— Веднага! — изкрещя той.
Разридана, хигиенистката се съблече за броени секунди.
— Моля ви! — тихо възропта тя, непохватно сваляйки роклята си, сякаш го правеше за първи път.
— Комбинезонът, сутиена, гащите — нареди той и започна да се съблича. Можеше първо да я упои, но събличането на изпаднала в безсъзнание жена щеше да е по-трудно и да отнеме повече време.
Изплашена до смърт, жената действаше бързо. Свлече комбинезона, махна чорапогащите и остана по бели бикини.
— О, не, господи! — промълви тя отново.
Беше напълно сломена. Докато разкопчаваше сутиена, зъбите й тракаха от страх. Свали го внимателно и скри гърди зад скръстените си ръце. Ридаеше безутешно, със сведена глава.
— Газта! — настоя той. — Бързо!
Тя се подчини, опитвайки се да избегне нарежданията му с проява на скромност. Седна на пода, здраво стиснала нозе.
— Моля ви, не ме наранявайте! — помоли се тя. Завъртя кранчето на газта и след няколко мига вече лежеше неподвижна.
Брадли Левин нахлу в залата на бегом. Той дръпна Дагит настрани, да не чуе никой, и му зашепна на пресекулки:
— Току-що ни се обадиха от зъболекарски кабинет на улица N. Мъдрец номер седемнайсет. В този миг той се намира на стола.
Нямаше време да се предупреждава Пулман.
— Имаме нужда от подкрепление — каза Дагит, докато двамата тичаха към асансьора, привличайки вниманието на всички.
Левин мушна ръка в асансьора и го спря.
— Ще се обадим от колата — рече Дагит, докато вратите се затваряха.
Колата караше Дагит. Левин постави „буркана“ върху таблото и вдигна радиотелефона. Пустото гето на Бъзърд Пойнт бързо се разми зад тях. Когато свърши с телефона, Левин докладва:
— Изпратиха две коли. Едната е подкрепление за нас — тя ще наблюдава отвън. Другата ще покрие аптеката, в случай, че го изпуснем.
— Аптека ли?
— Момичето, което се е обадило, ни даде адреса и на аптека на Двайсет и трета улица.
— Обади са на зъболекаря. Виж дали е още там. — Дагит се огледа. — Какво има?