— Това е поради чувството за вина.
— Не е и това.
— Би могло да бъде.
— Това си е физическо привличане. Естествено е. Това са безбройни оргазми, дявол да го вземе. Кога за последен път Кам го е правил с теб?
— Не намесвай Кам в тази работа.
— Не е било в обозримото минало, нали? Познавам по гласа ти. Така е, защото си изгубила увлечението си. Казвам ти, няма нищо по-добре за Ерик и за мен от това… разсейване. То те кара да оцениш онова, което имаш, и ти дава възможност да осъзнаеш какво ти липсва.
— Човек ще си помисли, че говориш за лечение.
— Това е! Точно това е.
— Но това означава, че ти просто използваш този, как му беше името.
— Не го наричай така. Много добре знаеш как се казва. И ревнуваш. Познавам по гласа ти. Може и да съм по-малката ти сестра, но трябва да ме послушаш. Имам опит в тия работи. Кам се отнася кофти с теб. И ти го знаеш, и аз го знам. Влачиш се като пребито псе през последните шест месеца. Ако не беше синът му, досега отдавна да си го напуснала.
— Това не е…
— Не ме прекъсвай. Признай си: повече си влюбена в сина, отколкото в бащата! И си мислиш, че това е нещо ново ли? То е защото ще станеш една наистина добра майка. При теб това идва естествено — не като при някои от нас. Може би ще е по-добре да вземеш Ерик и децата, а аз да заживея сама. На мен ми харесва. Харесва ми някой да забележи как съм се облякла, на какво мириша. Какво мога да направя?
Кари искаше да възрази, но кой можеше да възрази срещу истината?
Ани бе готова да запълни всяка пауза, която й паднеше под ръка, включително и тази.
— Слушай, дори и нищо да не предприемеш, само ако има някой, който да се заинтересува от теб, нямаш си представа колко по-добре ще се почувстваш. Знам, че звучи тъпо, но е истина. И можеш да го използваш с Кам. Повярвай ми, можеш. Пусни му фитила. Изтърви няколко намека. И гледай какво ще стане сетне. Ако тая работа между вас е истинска, тогава ще видиш как отношението му коренно ще се промени. А ако не, е — просто не е. Така ли е?
— Мразя да говоря с теб.
— Тогава защо си говорим всяка сутрин?
— Защото много ми харесва.
— И аз си мислех, че е затова.
— По дяволите. Значи утре пак ще ти позвъня.
— Не, няма. Аз ще ти се обадя. Мой ред е.
— Струва ми се, че Ерик бе разстроен от телефонните ви сметки.
— Беше. Беше разстроен от всичко. Но аз съм щастлива. А когато съм щастлива, изключвам. И когато съм изключила, Ерик е щастлив. А когато Ерик е щастлив, не споменава нищо за телефонни сметки, за вкиснато мляко или театралните представления на децата в училище. Казвам ти, бебчо, бъди щастлива. Страшно е заразително.
— Значи ти ще ми позвъниш.
— Абсолютно. Освен това искам да чуя как ти стои онази блестяща рокля.
— Приемът! О, господи, бях забравила.
— Не, не си. Не би могла. Цяла седмица избира тази рокля.
— Ти какво, моята будна съвест ли изобразяваш?
— Опитвам се. Бих дала един милион гущера да те видя в тази рокля. Да се убедя, че той те е видял. Ако съм на теб, ще го изиграя страшно този номер. И не си мисли да се отказваш от високите токове. В тях е половината от ефекта. И няма да спираш дотук. Трябва да си помислиш занапред, какво ще стане по-късно през нощта. Имаш ли колан за жартиери? Една готина, набрана нощничка и колан с жартиери. Това действа винаги и безотказно.
— Щастлива ли си? — попита Кари, като я прекъсна. — Искам да кажа дали наистина смяташ, че си щастлива, или това е само за оправдание.
— Не критикувай нещо, което не си опитала.
— Сега ми прозвуча като мама.
— Като говори за кого? Да не мислиш, че тя е самата невинност? Не ми казвай, че не знаеш какво се криеше зад тези нейни посещения в клуба уж за бридж всеки четвъртък…
— Ти си ужасна! Това е отвратително! Не ти вярвам и на половин дума. — Тя чу как от другата страна се разнесе смях, само Ани можеше да се смее така, и Кари се запита какво ли би правила без тези всекидневни обаждания. — Гледай да не забременееш — рече тя в слушалката, а смехът на Ани стана още по-силен. — Обичам те — добави тя и затвори телефона.
Тя погледна как слънчевите зайчета играеха по голото й тяло, как фините косъмчета улавяха светлината и кожата й сякаш грееше. Откак Кам бе казвал нещо мило за тялото й, бяха минали векове. Векове, откак тя се бе чувствала наистина щастлива. Сълзи замъглиха погледа й. Чувстваше се като вързоп от недоразумения. Ани, ти, която имаш отговори на всички въпроси! Какво да сторя? Как да изляза оттук?