— Пепелта. — Думите му отекнаха като ехо.
— Нашите момчета пресяха пепелта, сито по сито, квадратен метър по квадратен метър. Квадратен сантиметър по квадратен сантиметър. Това е една от причините, че се занимаваме с местата, където са станали катастрофи, толкова дълго. За твой късмет, започнаха от носа на самолета. Защото имат да обработят още територия от няколко десетки декара. Знаеш ли колко квадратни метра, колко квадратни сантиметра е това? — Той не отговори. — Започнаха близо до кабината, което, пак повтарям, бе щастливо обстоятелство. Вчера върху ситата си намериха мъничко парче стъкло. За необученото око то не би изглеждало нещо по-различно от счупена елхова лампичка — една от онези мигащите.
— А за обученото око? — Той не сваляше поглед от лицето й. И неговите очи бяха обучени. И той бе пресявал сито след сито. Беше й спестил както тревогите, така и времето. Малкото бръчици около ъгълчетата на очите й я характеризираха като разумна и откровена. Те улавяха светлината и добавяха дълбочина и контраст, като така подчертаваха намеренията й.
— Зависи кого ще попиташ. Аз смятам, че това би могло да е част от живачен прекъсвач — рече бавно тя, опитвайки се да го стресне. Но той не пожела да се предаде толкоз лесно. Продължи да гледа лицето й. — Живачен прекъсвач като при саботаж. — Тя го изчака да каже нещо, но той продължаваше да я зяпа. Мислите му се въртяха около някоя хотелска стая. — Като чух това, предложих да ви съобщим — на ФБР — веднага. Срещнах съпротива. „Още не“ — ми казаха. — „Нека изчакаме резултатите от лабораторните изследвания.“ Не исках да чакам толкова дълго.
Нито пък той. Всичко му се бе изяснило. Бяха пропуснали шанса си на онзи плаж преди няколко лета. Химическата реакция си съществуваше — очевидно — но липсваше възможността да се осъществи. Несправедливост.
Тя продължи с деловия си тон. Искаше му се тази жена да изчезне и да се появи отново истинската Лин. Желаеше жената със слънчеви очила и хавлиен халат.
— До ден-днешен нямаме доказателства за наличие на експлозиви на борда на шейсет и четири. Никакви данни за саботаж. Нито от показанията на свидетели, нито от лабораторните изследвания. — Тя замълча, за да му даде възможност да каже нещо. Но след като той не поиска да го стори, тя продължи: — НСБТ ще продължи да ръководи разследването, докато не се появи доказателство за престъпни намерения. Моите хора ще контролират намерените улики колкото е възможно по-дълго. Колкото повече агенции са замесени, толкова повече са бумащината, съвещанията, кавгите. Но откак ми каза за онзи тип, дето го убили в „Дънинг“…
Дагит се изпъна. Върнат отново в реалността.
— По-лошо е. Знаем, че са направени два детонатора. Всички данни сочат, че следващата цел ще бъде във Вашингтон.
— Нали знаеш, че дяволски силно ме обвързваш, като ми казваш всичко това?
— Тъкмо това е идеята, не е ли тъй? Тук направо се състезавам с времето. — Той погледна часовника си. — Само след два дни по това същото време ще ме отстранят от разследването. При условие, че не предоставя на големите клечки нещо убедително и не получа продължение на срока. Разкажи ми за живачния прекъсвач. Доколко си сигурна, че е такъв?
— Аз или началниците ми? Аз използвам понятието най-общо. Тъкмо в това е работата. Не съм достатъчно сигурна, за да се откажа от разследването и да го предам на твоите момчета. Точно това ще стане, ако сме сигурни. Тази улика бе на път към нашата лаборатория. Аз настоявах да й се даде първостепенна важност, в смисъл да бъде изследвана първа от купчината боклуци. Само за да добиеш представа, трябва да ти кажа, че досега сме етикирали за лабораторни изследвания сто двайсет и един предмета. Ето ти още една причина за забавените резултати от разследванията на самолетните катастрофи. Но онези не се съгласиха с моето настояване. Искането ми за предоставяне на първостепенна важност бе отхвърлено. Бяха ми ядосани, заради статията в „Пийпъл“. Става дума за засегнати самочувствия, нали разбираш?