— Беше ли? — попита той. — Ти каза, че тя била на път за лабораторията. Какво искаше да кажеш с това?
— Ще стигнем и дотам. — Тя се огледа внимателно.
— Разкажи ми за живачните прекъсвачи. Има ли нещо по-специално, което не ми е известно?
— Не. Съмнявам се. Накланяш стъкленицата; живакът се раздвижва; осъществява се електрически контакт. Грубо взривно устройство. В случая на шейсет и четири.
Дагит я прекъсна. Показвайки с ръка, той рече:
— Говорим за излитане. Носът на самолета се повдига. Бум!
— Точно така.
— Да, ама няма следи от експлозия. Току-що го каза самата ти. Нали така?
— Няма експлозия, така е.
— Тогава — нещо друго?
— Може би. Първо бих искала да науча дали тази стъклена лампичка е била живачен прекъсвач или не.
— А ако е?
— Освен експлозията, съществуват и други начини да бъде свален един самолет.
— Кажи ми един от тях.
— Газ. Мислех си за газ.
— Зия?
— Да.
— О, господи!
На 17 август 1988-а президентът на Пакистан Мохамед Зия ул-Хак, началник-щаба му, началник-щаба на армията, американският посланик Арнолд Л. Рафъл и генерал Хърбърт Уосъм, шеф на американските военни съветници в Пакистан, загинаха при катастрофа на транспортния самолет на Зия С-130 Херкулес. За Дагит и останалите от отряда за борба срещу тероризма от ФБР това бе истински кошмар — защото заедно с други криминални следователи и експерти по саботажите, те бяха отстранени от разследването. При такъв списък на пътниците, мотивите за убийство бяха безбройни.
Съгласно ислямския религиозен закон, който изисква погребението да се извърши двайсет и четири часа след смъртта, телата на екипажа на самолета бяха кремирани само часове след катастрофата. Така бе елиминирана възможността да бъдат аутопсирани труповете от екипажа. В резултат останаха съмненията за истинската причина за катастрофата. След като липсваха доказателства от аутопсията, нищо не можеше да се докаже. След осемнадесет месеца разследване, след доста косвени улики най-вероятното обяснение за катастрофата бе, че скрит в кабината отровен газ бе убил екипажа, а навярно и пътниците. Останал без управление, самолетът бе рухнал на земята. Катастрофата получи заключението „вероятен саботаж“.
Дагит рече:
— Газ ли? Той би бил открит при аутопсиите.
— Дали? Това е извън моята компетентност.
— Да, би трябвало. Видях протоколите от аутопсиите — не се споменава нищо за отровни газове — както в кръвта, така и в дробовете. Сега, караш ме да се замисля доколко е достоверно това. С пламтящите нефтени кладенци и избухналото самолетно гориво… е, от двамината в кабината не бе останало кой знае какво. Питам се доколко са достоверни тези аутопсии?
— Това е на светлинни години от компетенциите ми — рече побледнялата Лин. — Ще научим много повече, след като чуем записа на разговорите в кабината.
— Магнетофонът! Тук ли е той?
— Тъкмо за това съм дошла. Това имах предвид като казах, че съм момче куриерче. В момента той е тук, в нашата лаборатория. Ще го чуем късно довечера или утре. Зависи от заетостта на хората.
— А моята заетост?
— Поканен си, разбира се. Присъствал ли си на подобно нещо?
— Не — призна с нежелание той.
— Много е емоционално. Тежко е.
— Мога да си представя.
— Не, не можеш. Всъщност, не…
Тя изрече това благо, но той усети болката й толкова добре, колкото усещаше силния порив на вятъра с гърдите си. Веднага разбра чувствата й: беше същото, както съобщаваше на другите за инвалидността на Дънкан.
— Не, не бих могъл — призна той. Сетне се сети, че тази вечер трябваше да е заедно с Мъмфорд. — Тази вечер съм зает. Ако ще е тази вечер, трябва да бъда измъкнат. Физически да бъда измъкнат. Шефът ми няма да допусне друго решение.
— Приемът ли? — попита тя. — И аз ще ходя. Ще си нося автоматичния приемник.
— Ако ти съобщят нещо…
— Ще дойда да те отърва.
Той кимна, все още вгледан в нея, повярвал, че тя искаше да вложи в казаното и малко по-различен смисъл. Тя беше в състояние да го спаси. Искаше му се да й го каже. Но сетне видя промяната в изражението й и разбра, че може би вече го бе сторил.
Тя се огледа нервно и се засуети с чантичката си.
— Не ставай — рече тя, докато ставаше от стола.
Дагит се държеше естествено, но погледът му огледа района. Дали бе видяла някого? Реакциите й бяха сякаш бе така.