На тезгяха в стаята, където жените поправяха тоалетите си, видя кутия цигари. Марлборо. Любимата й марка.
Кам й бе помогнал на два пъти да откаже цигарите. Единственото им скарване бе последвало серия спорове относно нейната слабост, неспособността й да се отърве от лошия навик. Но ето ги тези марлборо, а и тя се чувстваше тъй добре, както не се бе чувствала много отдавна. Докато поправяше прическата си, кутията продължаваше да я гледа и най-накрая тя отвори картоненото капаче, извади цигара и поднесе към нея газовата запалка, която седеше до кутията. Искаше й се да не й хареса, защото знаеше, че не е добре за нея, но след няколкото питиета димът се изви чудесно по гърлото й, имаше фантастичен вкус и тя изобщо вече не съжаляваше. Тя изпуши цигарата, като й се наслади докрай, открадна си от пакета още няколко и ги мушна в чантичката си, заедно със запалката за еднократна употреба, и се върна към очакващата я компания.
Няколко минути по-късно тя вдигна глава и видя влизащия в залата Кам. Отначало изпита гняв, че бе закъснял толкова много. Но гневът бързо отстъпи място на облекчението — имаха цяла нощ пред себе си — и на гузността заради цигарите. В гърдите й запърха щастливо чувство: беше облечена в нова рокля, беше глътнала няколко питиета и гаджето й най-сетне бе пристигнало. Но щастието й бе моментално помрачено, когато Кам направи крачка встрани и зад него се разкри чудесно изглеждащата с придобития си тен Лин Грийн. Нещата се влошиха още, когато Кам вдигна пръст към нея, сякаш да й каже „Изчакай един момент!“. Този жест потвърди впечатлението й, че бяха дошли заедно.
Негодуванието изби в алени петна по лицето на Кари. Тя обърна наведнъж остатъка от питието си, грабна танцовия си партньор от Националната галерия за ръката и го поведе към дансинга, влизайки моментално в ритъма на романтичната балада, която се изпълняваше в момента. Притисна се плътно до него, обви със слабата си ръка врата му и положи глава върху удобното му, но някак съпротивяващо се рамо. Мигът бе провален напълно, когато партньорът й вдигна ръка и помаха лекичко на една висока, изумително красива чернокоса жена със зелени очи, облечена в блестяща бяла рокля.
— Приятелка ли ви е? — попита Кари, като заваляше без да ще думите.
— Жена ми — отвърна мъжът. — Силвия. — Сякаш представянето й имаше смисъл.
Нещата си дойдоха на мястото. Този мъж бе безкрайно учтив и, макар и внимателен, не я сваляше изобщо, затова тя се бе почувствала с него в безопасност. Женен! В този момент Кам я забеляза, усмихна й се широко, очевидно не бе изобщо обезпокоен. Той си проби път до бара и си поръча питие. Застана до оркестъра и я загледа как танцува. Накрая песента свърши. Партньорът на Кари й се извини учтиво, отиде при жена си я целуна. Двамата заедно заобиколиха тълпата и се отправиха към отсрещния бар, като съпругата хвърли едно последно око да види дали Кари не ги е последвала.
— Хей, здрасти там! — рече Кам с чаша боровинков сок в ръка.
Той рядко пиеше на подобни приеми, смяташе се на работа. Той се наведе да я целуне, но Кари, изведнъж уплашена да не би да усети миризмата на цигари, го отклони и подложи бузата си.
— Съжалявам, че закъснях. Наистина съжалявам. Мога да ти кажа, че бе неизбежно, но знам, че това няма да помогне. Все пак — така беше. Винаги това казвам, нали?
Тя кимна, езикът й бе завързан, беше доста пийнала. Това подсилваше яда й, но тя му се съпротивяваше с всички възможни сили. Нямаше да се предаде. Нямаше да се превърне в жертва на даден тип поведение като Кам. Последователността на събитията й се струваше достатъчно ясна: Лин Грийн работеше в Лос Анджелис. Кам бе пътувал до Лос Анджелис; двамата са се събрали отново; и ето я сега Лин Грийн, на три хиляди мили от дома й. Всичко това можеше да бъде обяснено с работата — сигурна бе в това — но бе прекалено удобно. И все пак, искаше й се да му повярва. Роклята й бе нова. Оркестърът бе приличен. Още бе рано. Ако можеше само да измисли какво да каже.
— Да не би да не ми говориш? — попита той.
Тъй като се опасяваше да не би пиячката да я накара да каже нещо, за което щеше да съжалява, тя просто рече:
— Здрасти — и се върна към чантичката си, откъдето, противно на намеренията си, извади цигара и я запали.
Оркестърът започна една калпава интерпретация на Бийтълс.
— Какво пиеш? — попита я той, без да споменава нищо за цигарата.
От това тя се почувства още по-гузна.