— Водка, във всякакви комбинации.
— Ще се върна ей сега.
Той се скри зад водовъртеж от танцуващи двойки. Тя дръпна силно от цигарата и издуха сивия дим над главите им.
Дагит поръча водка с тоник и за двамата и се върна веднага при нея. Тя продължаваше да пуши, макар че очевидно се чувстваше неудобно от това. Той се опита да не забележи.
— Слушай — рече й той приятелски, — наистина съжалявам, че закъснях. Ще компенсирам това по някакъв начин.
— Няма нужда. Ти си тук. И аз се радвам, че е така. — От цигарения дим присви очи. — Мразя да съм сама. Толкова се радвам, че не съм сама. Наистина.
Като се опитваше да държи цигарата по-далеч от него, димът й влезе в очите. Намръщи се.
Той я попита нежно:
— Искаш ли да разкарам това нещо?
— Моля те.
Той взе цигарата с два пръста, сякаш бе заразена, проби си път в тълпата до стената, където намери пепелник на стойка, пълен с пясък. Докато загасяше цигарата, забеляза един златен филтър, изправен в пясъка. Същият фас като онзи, който бе намерил в Сиатъл. С известна трудност си припомни доклада, който бе минал през бюрото му — за марката на цигарите: „Собрание“ — черен, руски филтър. Рядка марка за Щатите, тя се намираше в Европа, макар че бе доста скъпа.
Можеше ли да отдаде на съвпадение факта, че някой бе пушил от същите цигари и тук? Тълпата бе голяма, при това в нея имаше представители на най-различни държави. Надделя любопитството му. Трябваше да разбере кой пуши такива цигари. Нямаше да може да мисли за нищо друго, докато не го стореше, а това щеше още повече да развали вечерта. Започна да си търси оправдание: пушачите не бяха чак толкова много; при такава рядка марка навярно нямаше да е трудно да открие пушача или пушачката. Но дори и тези мисли, сами по себе си водеха до неприятности: и той неочаквано почувства чист и силен страх. В крайна сметка това бе прием в чест на повишените изисквания към безопасността на авиацията. Ами ако това празненство бе целта? Ако Бернар не бе направил два барометрични детонатора, както подозираха, а един барометричен и един часовников?
Дали бе възможно на приема да са вкарали бомба? Съмнително. Самият той бе преминал през металния детектор и през неколцина от градските полицаи. Характерът на приема изискваше най-строгите процедури за осигуряване на безопасността. Ами колите отвън? Колко строго бяха проверявани самите те?
Той грубо си проправи път през ордите танцьори и се приближи до Кари, съжалявайки за думите си, преди още да ги е произнесъл:
— Появи се нещо ново — рече той колкото можа по-благо. — Ще ми отнеме няколко минути. Обещавам. Няма да се бавя изобщо. — Тя облещи очи. — Запази ми място в списъка си за танците.
Очите й го умоляваха. Той видя в тях омраза, любов и объркване.
— Моля те да ме понесеш — рече той.
— Давай — каза му тя. — Няма да мърдам никъде.
— Само за минута-две.
— Разбира се.
Той видя колко смелост и напрежение на силите й потрябва, за да изрече това, защото очите й я издаваха, но това бе едно от типичните за нея усилия. В такива моменти той се виждаше през нейните очи и се чудеше доколко изобщо я заслужава.
— Благодаря — каза той.
— Давай — настоя тя, побутвайки го леко, но настоятелно. — Скоро ще засвирят пак някое от бавните парчета.
Той си набеляза един мъж пушач и се приближи. Важното бе да не се паникьосва, да не избързва със заключенията. Частица от него искаше да повярва, че бомбаджията би могъл да е на този прием, но, колкото повече размисляше, толкова повече това му се струваше абсурдно. Убиецът на Уорд не бе единственият човек, който пуши „Собрание“. И каква работа би имал един международен терорист на един обществен прием във Вашингтон? Да се омеша с другите гости и да води незначителни разговори? При тези мисли той се успокои, макар че не изостави намеренията си.
Музиката затихна някъде надалеч. Вниманието му се съсредоточи върху гостите. Една цигара в черно и златно можеше да се забележи лесно. Проправяше плавно пътя си през тълпата. Ето, там над малка групичка разговарящи хора се вие дим… Жена… Бяла цигара с бял филтър. Ето, друга група. Така група по група, лице по лице той следваше дима.
— Кам! — Една ръка се пресегна и го спря. Гласът му се стори познат, но на първо време пред него имаше твърде много лица и той не можа да го свърже веднага с някое от тях. — Ето ме — каза мъжът до него.