Дагит позна Ричард Тътъл, изпълняващ длъжността вицепрезидент на консултантска фирма по сигурността. Искаше да се откачи, но Тътъл го бе хванал здраво за ръката. Тътъл бе специален агент, докато не го принудиха да се пенсионира по възраст на петдесет и пет. Сега бе консултант в гражданската авиация — и може би получаваше пет пъти повече. Неговата компания бе способствала за приемането на последните законови изменения, които бяха повод за тазвечерното празненство. Той представи Дагит на своите приятели. Дагит искаше да се измъкне. Ръкува се с всички наред. Опита се да заобиколи Тътъл и бързо да се оттегли, но той, попийнал, продължаваше да го държи здраво в хватката си. Ако речеше да се откопчи, можеше да предизвика скандал, а това да донесе повече неприятности, отколкото си струваше — Тътъл и Мъмфорд бяха стари дружки.
Тътъл се извини и за двамата и отведе Дагит настрани от другите. Имаше корави черти на лицето и младежка усмивка. Тембърът му бе много нисък и звучеше неестествено и престорено.
— Добре ли си?
— Малко съм поразсеян. Бързам. На работа съм — добави той.
— Разбирам.
Не, не разбираш, искаше му се да каже.
— Е — рече Дагит, дръпна се леко и се опита да се измъкне. Хватката на Тътъл си оставаше желязна.
— Сега, след като тая работа можем да я пишем в графата на успехите — започна Тътъл, — повече от сигурно е, че скоро ще наложа капата на изпълнителен вицепрезидент, а това ще доведе до дупка в редиците, ако разбираш какво искам да кажа. Бихме могли да използваме човек с твоя опит. Да те вземем на пост вицепрезидент, или близо до него. Първата година ще носиш вкъщи може би четирийсет или петдесет бона — знам, знам — рече той, очаквайки Дагит да възрази, — но на третата или четвъртата година ще изчукваш най-малко двойно повече, а може и тройно, зависи как ще се разраства дейността на компанията, а ние се разрастваме изумително. Ще бъдеш на равнището на вземане на изпълнителски решения, няма да си един от онези некадърници, дето всеки ден трябва да летят с някой от самолетите…
— Ричард…
— По дяволите, това не е официално предложение. Но бих искал да те поканя на обяд в следващите дни и да ти обясня всичко. Да направим предложението официално и ти да седнеш да го обмислиш. Детето ти, Дърк ли беше?
— Дънкан…
— Няма да повярваш какви здравни осигуровки, пенсионни схеми и програми за разпределение на печалбите имаме. Дори и някои от миналите разходи по Дърк биха могли да бъдат компенсирани — ще се заемем с това. Какво ще кажеш да хапнем тия дни?
Разходите за Дънкан… Това бе всичко, което Кари искаше за тях: сигурност, високо заплащане, нормално работно време, застраховки. Изкушението от една уютна канцеларска служба изглеждаше още по-силно в момента, когато повишеното кръвно налягане тупкаше в ушите му, а по гърба му се стичаха поточета пот. Потеше ли се Тътъл? Не, по дяволите. Работеше ли Тътъл до полунощ, за да бъде пак на работното си място в шест сутринта? Беше изкушен.
— С удоволствие — рече Дагит и плесна мократа си длан върху грамадната лапа на Тътъл, като по този начин се и освободи. — Ще се чуем.
И той се измъкна.
Бе изгубил ценно време. Чувстваше се едновременно и глупав, и обезумял, без да знае на кое от двете чувства да се довери.
Пак огледа тълпата за цигарен дим.
Ето там! Точно пред него над група костюми и рокли се издигаше димен облак. Той се мушна край една дебелана с широки рамене, притиснат толкоз силно към нея, че се опря изцяло на меката и топла кожа на гърба й, мокра по гръбнака. Тя го ръгна с лакът — добре усвоено движение на кравата, която маха с опашка да прогони мухите. Надеждите му се върнаха като свърза едно лице с пушека — обикновено лице на мъж на среден ръст. Дагит не можеше да види цигарата. Но когато най-сетне я видя, тя бе бяла с кафяв филтър.
И той продължи по-нататък.
Антъни Корт се озова лице в лице с Кам Дагит. Той сам бе влязъл в гнездото на осите и сега се чувстваше като глупак, че се бе оставил Моник да го манипулира по такъв начин. Искаше да дойде, да се срещне с Гърка и да замине. Но от своя страна Моник смяташе, че за пред хората трябваше да прекарат поне няколко минути в залата, преди да се опитат да осъществят срещата. И го бе убедила в това.
Той я смушка в гърба.
— Какво ще кажеш за още едно питие — попита я той.
Лошото му настроение се дължеше отчасти и на цигарите, които пушеше. Беше изпушил последната „Собрание“ преди пет минути и сега димеше един калпав заместител — кемъл с филтър. В един толкова голям град сигурно някъде продаваха „Собрание“. Ще трябва да възложи тази работа на Моник.