— Направи го.
— Ами за Дагит? — попита Гърка.
Корт не отговори. Колкото по-малко знаеше този, толкова по-добре.
— Имаш ли списък на гостите — попита Корт Моник, докато влизаше отново в кухнята.
— За тази вечер ли?
— Да.
— Трябва да има списък на входната врата. Мога да го проверя.
— Направи го.
Тя определено не хареса тона му.
— И кого да търся?
— Дагит.
Това я обърка.
— Но ние вече знаем, че е тук. Какъв е смисълът?
— Не ме интересува той. Гаджето му. Всеки води някого на тези приеми. Дори и агентите на ФБР. Това е събитие в обществото. С кого е дошъл Дагит? Ще бъдат записани заедно в списъка, нали така? Виж дали можеш да откриеш името й.
— Какво си намислил?
— Направи го! — сопна й се той. — Ще те чакам на бара.
Докато тя се върне, Корт откри Дагит в тълпата и го проследи с поглед — видя го как разговаря с жена в рокля с прасковен цвят. Имаше нещо необикновено — разбра той — в начина, по който разговаряха двамата любовници, а те несъмнено бяха любовници. Гордееше се със способностите си да наблюдава. Те бяха решаващи за оцеляването му. Не се усъмни във връзката на Дагит с тази жена, нито в това, че тази връзка в момента се намираше под голямо напрежение.
— Как се казва? — попита Корт Моник, сигурен, че е прав, надут и суетен от успеха си.
— Каролайн Стивънсън. Тя ли е?
— Не я гледай. Мисли с главата си! — нахока я той.
След укора му тя стана неспокойна.
— Вече знаеш името й. Трябва да си отиваме. Заседяхме се тук прекалено дълго. Ти самият го каза.
— Няма да вървим никъде.
— Какво? А аз си мислех, че…
— Вземи си едно питие. Успокой се. Омешай се с хората. Ние току-що пристигнахме.
Объркването й се превърна в гневно изражение.
Изборът му на подходящо време не можеше да е по-добър. Дагит се раздели с жената в прасковената рокля — Каролайн — и тя веднага бръкна в чантичката си и извади цигара. Тази чантичка сигурно съдържаше и връзка ключове. А един от тези ключове можеше да му отключи къщата на Дагит. Корт извади пакета кемъл от джоба си, сложи го в ръката на Моник и затвори пръстите й около него.
— Дръж тези — каза той. — Пуши ми се една цигара.
Тя погледна ръката си.
— Не мога да разбера това, което казваш.
— Не можеш, нали? — Той я потупа по бузата и пое през танцуващите двойки.
— Чудя се дали имате още една от тези? — попита той жената.
Тя вдигна глава и го погледна. Очите им се срещнаха. Нейните бяха замъглени или от емоции, или от алкохола, или от двете. Насили се да се усмихне учтиво, порови из чантичката и извади една цигара. След доста усилия успя да запали запалката и се опита да задържи пламъка й без да трепери. Корт се намеси, хвана леко ръката й и насочи пламъка. Задържа ръката й малко повече, отколкото бе необходимо. Тя се изчерви и той усети трепета на успеха.
— Трябва да си призная — излъга той, — че ви наблюдавам от известно време тази вечер и все исках да се приближа и да се представя.
Тя извърна смутено поглед. Дали не бе прекалил? Погледът му пробяга по чантичката. Само да можеше да я накара да я изпусне, да разсипе съдържанието й.
— Вие англичанин ли сте? — попита тя, след като той не се оттегли. — Акцентът ви ми прилича на английски.
— Колко сте наблюдателна — рече той. — Учих като дете в Англия. Сега живея в Белгия. Казвам се Карл.
— Каролайн — отвърна тя и отново го погледна.
Сърцето му биеше радостно от успеха — Каролайн, името, което се бе надявал да чуе.
— Във Вашингтон ли сте отседнал или сте само на гости? — попита тя.
— Дошъл съм да открадна колкото се може повече информация от вас, американците, за това как се ръководи компания за доставка на храни за авиолиниите. В хранителната индустрия съм.
— О, значи сте шпионин? — каза тя и се засмя.
— Да — рече той и се присъедини към смеха й, доволен от иронията. — Шпионин.
Тя дръпна от цигарата си, затвори очи и залитна назад. Това бе първата истинска проява, която подсказа колко пияна бе тя. Отново хвърли поглед на чантичката й. При нейното състояние това щеше да е все едно да вземеш бонбона на някое дете. Не беше я закопчала. Едно добро бутване и щеше да разпилее съдържанието й.
Той откри, че между двамата съществуваше същата химична реакция, която бе изпитал и с Моник тук. Опасно е, внимавай — напомни си той. Бутни я полека на една страна, накарай я да изсипе чантичката й, свърши си работата. Колко време нямаше да го има Дагит? Той огледа тълпата. Не можа да го види никъде.