Лин скочи:
— Мики, би ли пуснал отново канала на МК за миг? Само последните секунди ще са достатъчни; веднага след като забелязват пожара.
Томпкинс потърси с поглед одобрението на Хамет и след като го получи, превъртя лентата и отдели само този канал. На Дагит му прозвуча по-различно, след като гласовете бяха приглушени, а шумът на двигателите — по-осезаем. Закашлянето — или може би бе пукване — бе по-отчетливо.
— Някой да може да обясни този звук? — попита Лин.
Хамет попита:
— Мики, на теб познат ли ти е?
— Не, не е. Предполагам, че е нещо от оборудването, което се е запалило.
— Съгласен.
Томпкинс добави:
— Нищо от кутията обаче не го потвърждава. Показанията на уредите изглеждат нормални.
Лин рече смело:
— Ако не е регистрирано от кутията, Мики, значи съществува възможността, нали така, източникът на пожара да е външен, а не в приборите и конзолите за управление. Нещо вътре в кабината, но не и непременно свързано с управлението на самолета, а оттам — и с кутията.
— Бих рекъл, че е напълно възможно — отвърна Томпкинс.
Хамет стана по-напрегнат. Той се обърна към нервничещия представител на „Дънинг“.
— А вие, мистър Коул? Този звук в кабината говори ли ви нещо?
— Не. Ако трябва набързо да отгатна, бих рекъл, че навярно е гръмнало нещо от товара. Нещо — в товарния отсек. — Гласът му бе като на астматик.
— Прекалено е близо, за да е така — поправи го Томпкинс. — От техническа гледна точка. Един шум от товарния отсек не би се чул така отчетливо в МК. Независимо какъв е източникът на шума, той се е намирал на не повече от метър — метър и половина от МК.
— Нека го прослушаме пак — предложи Хамет. — Отначало. Всяка писта поотделно, или както ти сметнеш за подходящо, Мики. Коментарите са добре дошли.
Томпкинс пак подготви машинариите си. Спираше прослушването след всяка реплика.
„Радио: Шест-четири Браво, имате разрешение за рулиране.
Втори пилот: Роджър. Благодаря, приятели.“
Коул, човекът на „Дънинг“ с потрепващия от нерви крак, обясни:
— Първите реплики са между втория пилот и командира. Екипажът получава разрешение да рулира. През следващите минути минават списъка на проверките за рулиране, докато стигнат до края на пистата.
Смит добави с южняшкия си акцент:
— Гласът е на Питър — втория пилот.
Хамет попита:
— Има ли нужда да изслушваме тази проверка?
Коул отвърна:
— Не, сър, няма. Вече слушахме изреждането три пъти. Няма нищо необичайно.
Томпкинс превъртя лентата и прескочи проверката. Никой не се засмя на бърбориновите гласове при превъртането.
След като лентата отново се завъртя на нормални обороти, Коул каза:
— Окей, това, което току-що чухте в края, бе прехвърлянето на екипажа от наземния контрол към кулата за управление на полетите.
„Втори пилот: Кула, тук е шейсет и четири Браво. Тук, долу, сме готови за излитане, господа.
Радио: Роджър, шейсет и четири Браво. Следвайте към писта едно-шест. Имате разрешение за излитане.
Втори пилот: Едно-шест ли, кула?
Радио: Точно така. Едно-шест.
Втори пилот: Роджър.“
Коул обясни следващите им действия. Командирът и вторият пилот направиха още дузина проверки като всеки повтаряше думите на другия. Чуваха се далечните шумове на превключванията, докато екипажът подготвяше самолета си за полет.
— Превърти само последната част, моля. Само последната команда. Това, което ще чуем сега, е как вторият пилот казва да се предприеме разбегът. В този момент самолетът започва да се движи.
„Втори пилот: Предприемаме разбег.“
— И той продължава изреждането на необходимите процедури:
„Втори пилот: Двигатели на пълна мощност… Скорост… Деветдесет мили истинска…“
Хамет каза:
— Това са данните от спидометъра. Готови са за излитане.
Дагит можеше да чуе как самолетът потреперва докато се засилва по пистата. Усети как се обляга назад на стола — толкова истински бе звукът.
„Втори пилот: V-1… Завъртай…“
— Това е решението за отлепяне. В този момент командирът вдига носа на самолета.
Шумът рязко се промени и Дагит си представи как колелетата се отлепват от безопасността на пистата. Самолетът бе във въздуха. Можеше да го почувства по свития си стомах — досущ като гаденето в някой люлеещ се асансьор.