Сумтях, докато се връщах при Пушека. Едноокия имаше право.
Когато се доближихме до Господарката, аз усетих емоцията на Пушека, че тя е тъмата, не много силно. Трябва да имаше нещо срещу жените изобщо, след като откликваше по същия начин на всяка. Господарката беше получила вестта, но не изглеждаше смутена. Освобождаването на питомците на Дългата сянка я безпокоеше от години. Хората на Господарката бяха обучени и постоянно поддържаха почти пълна бойна готовност. Нейната дивизия можеше да загине, но не и поради собствените си слабости. Такъв беше пътят на Господарката от зората на времето.
Поддадох се на изкушението и препуснах далеч на север. Казах си, че искам да видя дали мога да открия Гоблин и Могаба. Би било добре да се знае как ще им повлияе задаващата се бъркотия. Но ми се щеше да продължа, да ги подмина много по-нататък. През целия път до копнежите на сърцето ми. Може да не успея пак да я видя, никога. Вероятно предстоеше последната нощ в живота ми.
60
Напук на гарваните, реещи се над южните склонове на Данда преш, Гоблин беше почти невъзможен за откриване. Но делата му бяха очевидни. Навсякъде, където местните жители бяха достатъчно луди, за да си сътрудничат с Могаба, бандата на Гоблин беше плячкосвала, опожарявала и давала пример. Войниците на Могаба бяха сторили същото на всеки, достатъчно тъп, за да съдейства на Гоблин или някой от съюзниците ни. От гледна точка на последствията беше невъзможно да се каже кой на кого е направил показно.
За местните нямаше значение кой с кого се бие и защо. Не очакваха милост нито от добрите, нито от лошите. През няколкото минути, които отделих, за да се потопя във времето, наблюдавах нападения над няколко села и имения. Колкото по-близо до настоящето се случваше насилието, толкова по-решително неговите жертви се съпротивляваха и на едните, и на другите.
Форвалака участваше в някои от нощните набези на Гоблин. Гарваните идваха и си отиваха заедно с нея, но няколко оставаха винаги, дори когато голямата котка беше другаде.
Те посещаваха и Могаба. Очевидно. Дългата сянка беше предоставил на Могаба арсенал от магически предмети, в състояние да заблудят търсачи като мен, да отклонят всеки наблюдател. Това не ме приближаваше до нещата, които исках да видя.
Отделих момент, за да проверя отряда на Бесния Корди. Старият Кордууд сега беше на южната страна на Данда преш, като почти не напредваше, защото планините си оставаха невероятно негостоприемни.
Корди нямаше проблем с гарваните. Това успях да видя.
Обаче бях слисан да открия, че ято от малките чудовища гнездеше сред канарите и руините около двореца в Трого Талиос. Но, като се замисля, не би трябвало да се учудвам. Събитията в двореца щяха да бъдат от специален интерес за Ловеца на души, която обичаше да си пъха носа дълбоко в работата на всеки.
Бях твърде нетърпелив да посетя блатото, че да прахосвам време, ровейки се в тайните на Радишата. Тя е тъмата. Продължаваше да провежда много срещи с жреци и водачи. Нашите книги оставаха скрити там, където ги бяхме оставили.
Бях изненадан, че Радишата вече не полагаше големи усилия да открие Пушека. Не вярвах да го е забравила.
Но исках да продължа да странствам напред. Бан До Тран вече би трябвало да е при Сахра.
О, той приближаваше. Стигнал бе! В пристъп на мазохизъм се присъединих към него в края на пътуването му и го следвах, докато Бан доближаваше храма на Гангеша. Малко преди да достигне мястото, той кривна от утъпканата пътека, криволичеща през превърнатото в оризище блато, и отдели време, за да си сложи маскировка със средствата, които си носеше.
Малко повече мръсотия, промяна в прическата, бързо преобразяване в парцалива оранжева роба, и той се превърна в скитащ просяк от един от култовете на гуни. Техните врекли се на бедност мисионери ходеха навсякъде. Дори Нюен Бао ги толерираха. Светостта им беше извън съмнение, колкото и луди да бяха.
Винаги съм смятал религиозната толерантност на южняците за учудваща и смущаваща, макар и реално тя да представлява само древен навик, наложен върху факта, че никоя религиозна общност не е достатъчно силна, за да покаже на останалите грешките в мисленето им с помощта на меча.
Тран продължи по пътя си. Изпълняваше ролята на просяк много добре. Мисля, че вероятно я е играл и преди, може би при първите си посещения в Талиос. Там Нюен Бао не бяха топло посрещани. Бяха прекалено арогантни за толкова малко племе.