— Значи реши все пак да помогнеш, а? — каза Гоблин. — Никога не е било толкова трудно да се живее. — Той се впусна в одисея на въображението, описваща във фантастични детайли защо форвалака е естествен съюзник на останалата част от нас, въпреки Едноокия и каквото там има да си урежда заради Видоменителя. Променливия изобщо не му беше дал шанс, нали? Както и да е, беше само въпрос на време, преди те да завършат изследванията си и да се доберат до заклинания, които да й върнат формата. Последния път, когато видял Едноокия, въпросът бил почти решен — поне теоретично.
Вятърът захапваше здраво, когато отидох да потърся Знахаря. Снежинки профучаваха наоколо. Този следобед никой не беше помръднал. Огнени кълба трепкаха през небето над главата ми. Почти не се виждаха огньове. Тук нямаше нещо за горене. Хората се скупчваха един в друг, за да се стоплят. Едва ли някой вдигна очи, докато минавах. Можех да бъда самият Господар на сенките и никой нямаше да го е грижа. Но носех ли гореща храна, щях да съм приветстван като месия.
Знахаря също нямаше огън. Но той си имаше приятелка да го топли. Лукс, с който никой друг не разполагаше. Копеле.
— Искаш ли да се разходим?
По дяволите, не, той не искаше. Нито на вас щеше да ви се иска, ако бяхте увит в някакви одеяла с красива жена във вледеняваща нощ.
— Използвай въображението си тук, Мъргън. Приличам ли ти на някой, който иска да бъде прекъснат?
— Добре. Така да бъде. Накрая намерих човека, за когото пита. Изглежда е там, където се предполага да бъде. Но…
— Тогава продължавай да го държиш под око.
— Има усложнение.
— Наблюдавай го. Малко вероятно е да се набърка в нещо, преди да дойда, за да го проверя. По-късно.
Пред него и Господарката, и двамата гледащи ме навъсено, аз реших да приема указанието и да се махна, клатейки глава. Има неща, които можеш да разбереш, но в никакъв случай да си ги представиш. Тези двамата в трепетите на страстта попадаха в последната категория.
Щом той не бързаше, значи и аз имах време да закуся, да дремна и да сънувам Сари, преди да се върна към работата. Това не беше сънят, който исках. Присъни ми се Сари, която изглеждаше остаряла, измъчена и носеше бяло. Но това беше по-добро видение от последвалото го посещение в ледения ад.
Последният кошмар не се променяше много с времето, нито някои подробности от него се развиваха. Което не ме караше да се чувствам по-спокоен.
Гоблин бе разположил на позиции всичките си призрачни войски, но не си направи труда да нападне първите бегълци от Данда преш. Това щяха да са мъжете, най-малко склонни да създават проблеми напоследък. Той бе пленил неколцина, така че да получи добра представа за случващото се на север. Малкият магьосник продума на пантерата:
— Лайнян глупак като Дългата сянка не заслужава последователи като Могаба.
Пантерата изръмжа дълбоко гърлено.
— Да почнеш да му се чудиш на Могаба. Защо, по дяволите, просто не се разкара?
Могаба контролираше всичко. Отстъплението му се развиваше добре.
Всичките стотина мъже с Гоблин бяха млади талианци, заинтересовани да станат новобранци в Черния отряд, които набирах аз. Умникът Гоблин им беше пробутал версията, че тази операция е приемен изпит. Гадното малко лайно.
Той трябва да се чувстваше самотен, там, навън. Неговият телохранител, Тиен Ду, знаеше само няколко думи на талиански и не беше по-склонен да клюкарства от Тай Дей. Разговорните умения на пантерата бяха ограничени. В бойната му група едва ли имаше човек над двадесет и пет години. Гоблин говореше талиански достатъчно добре, но не владееше езика на по-младите.
На диалекта на Градовете на скъпоценните камъни той прошепна:
— Липсва ми Едноокия. Може и да не струва повече от две умрели мухи, но… Никой не ме чу, нали? Ние, дъртите пръдльовци, трябва да се поддържаме. Ние сме единствените, които знаят за какво става въпрос.
— А знаем ли?
— Да. Така си мисля.
— Казахте ли нещо, господине? — подскачайки на крака, попита един от по-младите сержанти.
— Говоря със себе си, момко. Гарантирано интелигентен разговор. Мислех си на глас за Могаба. Как всеки на противниковата страна успява в своите си неща. Десет минути след като ни избият, всеки ей там ще взима мярката на другия, за да го прониже в гръб.