— Сигурно си забелязал колко малко им вярва капитанът?
— Да.
— Има добра причина да не им се доверяваме. На всеки от тях, който е тук, с нас. В този случай — никому, с изключение на самия Бан До Тран.
— Разбирам. Къде да открия този мъж?
Дадох му насоки.
— Можеш да му кажеш от кого е съобщението, но само ако попита. Той трябва да го предаде на Кай Сахра в храма Вин Гао Ген, посветен на Гангеша.
— Искаш ли да изчакам отговор?
— Няма да е необходимо. — Ако съобщението стигнеше получателя, щях да получа моя отговор директно от Сари. — Ще отида да напиша няколко копия на съобщението. Направи каквото смяташ за най-добро, за да си сигурен, че поне едно от тях ще оцелее през цялото пътуване.
— Разбирам.
Макар и да не беше реагирал на официалното име на Сахра, аз подозирах, че той разбра повече, отколкото му казах.
По-късно запознах коня си с Дремльо и дадох на жребеца да разбере, че е време да си припечели овеса. Животното беше достатъчно умно, за да бъде толкова кисело, колкото кой да е войник, накаран да си размърда задника.
Хлапето се изплъзна без никой, освен Кофата, да разбере.
44
Господарят на сенките беше в своята кристална кула, потънал в някакъв тайнствен експеримент. Не забелязваше никого. Вонящата торба с парцали, която съдържаше Оплаквача, беше кацнала на върха на едно от най-високите скелета, обграждащи Наблюдателницата. Работата бе възобновена, макар и с темпото на охлюв. Дългата сянка не искаше да я изоставя само защото наблизо имаше армия.
Небето беше много мрачно. Хладен вятър стенеше през скелето. Неприятното време се изпречваше на пътя ни.
— Казал си да ме извикат? — Сингх прозвуча обидено. Със сигурност му беше студено.
— Това не беше повикване, приятелю Нараян — отвърна Оплаквача. Приближаването на Измамника бе впечатляващо дискретно. Лесно се виждаше как е станал майстор Удушвач. — Само покана. Вероятно моят пратеник не е успял да предаде точните ми думи.
Прелетя гарван. Друг се настани наблизко. Той закълва трохите, останали разпилени там, където работниците бяха спрели да ядат. Сингх ги игнорира. След земетресението имаше гарвани навсякъде. Времената бяха добри за черните птици. Оплаквача каза:
— Хрумна ми, че може да си заинтересуван от онова, което става навън. Мисля, че Господарката ти е изпратила лично послание.
Сингх се взря надолу към наредените няколко глави, сочени от Оплаквача. Необезпокоени от присъствието на работниците, талианските кавалеристи бяха побили своите трофеи достатъчно близо, за да се разпознават лицата им.
Нараян преброи главите. Мършавите му рамене се прегърбиха. Отношението на Оплаквача стана леко подигравателно.
— Прав ли бях? Съобщение ли е?
— Пророчество. Тя се опитва да предскаже бъдещето ми. Прави такива неща.
— Аз работех за нея. И за съпруга й преди това. Това е нищо — Оплаквача се опита и не успя да потисне писък. — Струва ми се, че Кина не се грижи добре за децата си напоследък.
Сингх не го оспори.
— Как сега ще доведете Годината на черепите? Колко от твоите странни братя останаха?
— Рискуваш повече, отколкото си мислиш, като се подиграваш на Богинята.
— Съмнявам се — Оплаквача овладя друг надигащ се писък. Като човек, постоянно борещ се с упорита кашлица, той можеше да се сдържи за кратко. — При всички случаи, не мисля да остана наоколо, за да разбера. Дългата сянка е достатъчно откачен, за да направи това, което смята да направи. Аз отказвам да бъда повлечен надолу заедно с него — той наблюдаваше Сингх косо, очаквайки реакция.
Нараян се усмихна, сякаш беше посветен в огромна и грозна тайна.
— Ти се страхуваш от Господарката. Не можеш да контролираш реакциите си, когато мислиш за нея.
Аз, Мъргън, безплътният шпионин, седях на рамото на парцаливия магьосник и се чудех дали тези двамата щяха да са достатъчно любезни да поговорят още малко и да ми дадат нещо, което става за използване. Оплаквача имаше нещо наум.
Сингх започна да се оттегля. Беше очевидно, че онези глави там, навън, никак не подсилиха вярата му. За разлика от своята ужасяваща довереница, той не обичаше посещенията на богинята. Както и нито тя, нито Дъщерята на нощта си направиха труда да дадат обяснения за безбройните катастрофи, сполетели неговите братя.
Оплаквача разтълкува настроението му точно: