Провалът вече не изгаряше болка вътре в него. Изглеждаше примирен. Само искаше Кина да му позволи да разбере.
Той едва беше изпаднал в своите тъмни сънища, когато Дъщерята на нощта задърпа силно рамото му.
— Събуди се, Нараян. Събуди се.
Той премина с клепач. Не беше виждал детето така възбудено след онзи път, когато научи, че е инструментът на Кина, ръцете на богинята в този свят.
Сингх изпъшка. Искаше му се да я удари силно, да й каже да се върне на сламеника си, но остана напълно отдаден на своята богиня, готов да изпълни волята й. Желанието на Дъщерята трябваше да се разглежда като продължение на волята на Майката, колкото и да му усложняваше живота.
— Да? Какво има? — той разтърка лице и изпъшка.
— Нуждая се от средства за писане. Писалки. Мастило. Четки. Попивателна хартия. Ножове за подостряне. Всичко необходимо. И голяма подвързана книга с празни страници. Бързо.
— Но ти не можеш да четеш или да пишеш. Твърде малка си…
— Моята майка ще насочва ръката ми. Но трябва да започна задачата си бързо. Тя се опасява, че може да не ни остава много време тук, в безопасност.
— Какво ще правиш? — попита Нараян, сега напълно буден и объркан.
— Тя иска да направя копия на Книгите на мъртвите.
— Да направиш копия? Те са изгубени от хиляди години. Дори жреците на Кина се съмняват някога да са съществували. Ако ги е имало изобщо.
— Те съществуват. На друго място. Аз ги видях. Ще ги има отново. Тя ще ми каже какво да записвам.
Известно време Нараян обмисляше идеята.
— Защо?
— Книгите трябва да бъдат върнати в този свят, за да ни помогнат да призовем Годината на черепите. Първата книга е най-важната. Не знам заглавието й. Но по времето, когато привърша писането, ще съм в състояние да я прочета и да я използвам, за да възпроизведа другите книги. Ще съм способна да ги използвам, за да проправя път за моята майка.
Нараян си пое дъх. Той беше неграмотен. Като повечето талианци. Като мнозина неграмотни, Сингх изпитваше голямо страхопочитание към онези, които четяха и пишеха. Той беше свидетел на велики магии, след като се бе съюзил с Дългата сянка, но все още смяташе грамотността за най-голямото магьосничество от всичко.
— Тя е Майката на цялата нощ — измънка той. — Няма по-велика от нея.
— Искам тези материали, Нараян — това не бяха думи на четиригодишно дете.
— Ще ги намеря.
Върнах се в часовете след бягството им от войниците на Господарката, докато битката се водеше съвсем наблизо. Детето пишеше бавно, а Нараян крачеше и трепереше. Накрая тя погледна и се взря в него с онези смущаващи очи.
— Какво е станало, Нараян? — тя изглежда виждаше право през него.
— Събитията надминаха моето разбиране. Онзи, дребният и миризливият ме извика на стената, за да ми покаже главите на моите братя, набучени на копия. Подарък от твоята рождена майка — той се спря, не му се искаше да продължи. Мислех си, че най-голямото мъчение, което би могло да го сполети, когато го хванехме, щеше да е една баня. — Не мога да проумея какво намерение е движело Богинята, когато е допуснала всички тези верни синове да попаднат в ръцете на жената. Вече не остана почти никой от нашите.
Детето изпука пръсти. Сингх млъкна веднага.
— Тя ги е убила? Жената, дала живот на тази плът?
— Очевидно. Допуснах лошата грешка да не се подсигуря с нея, когато те отнасях при твоята истинска майка.
Нито веднъж детето изобщо не нарече Господарката своя майка. Никога не спомена изобщо баща си.
— Сигурна съм, че моята майка е имала важна причина да допусне това да се случи, Нараян. Накарай робите да се махнат. Ще се допитам до нея.
Няколко жени на Господаря на сенките се грижеха за детето през повечето време. Тя ги третираше като обзавеждане. Всъщност те не бяха роби.
Сингх изпъди жените, докато с едно око следеше момичето. То наистина изглеждаше разстроено от неговите оплаквания.
Сингх затвори вратата зад последната слугиня. Жената не направи никакво усилие да прикрие облекчението си, че се отдалечава от малкото чудовище. Хората в Наблюдателницата не харесаха Дъщерята на нощта.
Нараян се настани приклекнал. Детето вече беше в транс.
Където и да отиваше, детето не оставаше дълго. Но сега побледня, докато беше там, и когато се върна, изглеждаше по-смутено, отколкото преди.