Първото нещо, което ме порази, бе нещастният Мохамед, който лежеше на земята. За него нямаше носилка и той бе принуден да измине пешком и тичешком цялото разстояние; и сега бе толкова изморен. Озъртайки се, видяхме, че се намираме на площадка, пред входа на голяма пещера, където бяха струпани всички наши вещи, дори греблата и платното на лодката. Около двора бяха застанали хора, всички с висок ръст и хубави, макар и с разноцветна кожа: черни като Мохамед или жълти като китайци. Всички бяха голи и държаха копия в ръце. Между тях имаше и жени, удивителни хубавици, с големи тъмни очи и с къдрави коси. Носеха къси фусти от червена кожа. Някои бяха в дрехи от жълтеникаво платно. Впрочем, както после узнахме, по вида на платовете се различаваше и общественото им положение. Външността на жените не изглеждаше свирепа като на мъжете, много от тях дори се усмихваха.
Щом излязохме от носилките, диваците се натрупаха около нас, разглеждайки ни любопитно. Високата, атлетична фигура на Лео, класически хубавото му лице, очевидно бяха привлекли общото внимание; когато той вежливо свали шапката си и приглади златистите си къдрици, множеството зашумя възхитено. След това най-хубавата от младите жени, облечена в дреха, прилична на рокля, с великолепна канелена коса, изгледа Лео от краката до главата, свободно се приближи до него, обви шията му с ръце и го целуна по устните.
Аз се вдървих на място, очаквайки Лео да я отблъсне; в същото време и Джоб силно се развика: Каква мръсница! Но Лео, макар и учуден, разбра, че се намираме в страна, която тачи обичаите на древните християни: той се наведе и върна целувката.
Запъхтян, очаквах нещо необикновено; за мое учудване много от младите жени проявиха някакво раздразнение, но старите жени и мъже само се усмихваха. Когато се запознавахме с обичаите на този народ, тайната ни бе обяснена. Жените на народа Амахаггер са напълно равноправни на мъжете. Произходът на рода се зачита по майчина линия и хората там се гордеят със своите прабаби, както ни се гордеем в Европа с нашите прадядовци. Във всяко племе имаше по един почетен представител, когото наричат „Баща“. Биллали беше баща на своето племе, което се състоеше от седем хиляди души.
Когато една жена от народа Амахаггер желае да си избере жених, трябва публично да го прегърне, както направи хубавата и бърза девойка, наричана Устана.
Щом избраникът отвърне на целувката — това означава, че е съгласен да я вземе за съпруга. Бракът продължава, докато омръзне на единия. Трябва да добавя, че прекратяването на брака и промяната на съпрузите става не толкова често, както би могло да се очаква. Рядко се случват свади между мъже, когато жените им предпочетат техните съперници.
VII. Песента на Устана
Когато завърши публичната размяна на целувките — „coram populo“ — тук му е мястото да кажа; че нито една млада дама не ме почете с целувка; видях една от тях около Джоб, за голям негов ужас; старецът Биллали се приближи до нас и грациозно ни поведе към пещерата, придружени от Устана, която не искаше да разбере моите намеквания, че ние не сме привикнали към женско общество.
Пещерата бе изкопана от човешки ръце. Тя бе много обширна и ниска; в нея се кръстосваха коридори, които навярно водеха към малки стаи. На петдесет крачки от входа бяха наклали огън, около който стърчаха три огромни сенки. Там Биллали спря и ни покани да седнем, като добави, че веднага ще ни нахранят. Стояхме върху постлани кожи и чакахме. Девойки ни поднесоха храна, която се състоеше от козе месо, прясно мляко в пръстено гърне и питки от индийско жито. Бяхме много изгладнели и затова бързо се оправихме с всичко, което ни бяха донесли; никога през живота си не бях ял с такова удоволствие.
Когато свършихме, Биллали, който мълчаливо ни гледаше, стана и се обърна към нас.
Той каза, че се е случило нещо удивително. Никой никога не е чувал бели чужденци да проникват в тая страна! Понякога, макар рядко, тук са идвали черни хора, които ни разказваха за съществуването на белокожите; те плавали по морето с чудесните си кораби, но никой не вярвал, че те ще се появят тук. Нашите похитители ни забелязали, когато сме спускали лодката в канала.