Диваците се скупчиха около него, пречеха си и не можеха да го убият с копията си, а ножове нямаха. Най-после ловджийският нож падна от ръката на Лео и той остана без оръжие. Помислих, че краят му е настъпил. Но той с отчаяно усилие отблъсна диваците, грабна трупа на едного, повдигна го нагоре и започна да удря надясно и наляво. Пет или шест души паднаха на земята, но скоро станаха и като вълци се нахвърлиха върху му. Лео уби още един дивак с юмрук, но това беше повече отколкото би могъл да направи сам човек срещу мнозина. Най-после силите му го напуснаха и той падна, като събори със себе си всички, които го държаха.
— Копие! — викна един дивак. — Копие! Трябва да му пронижем гърлото! Дайте съд, да събера кръвта му!
Затворих очи. Внезапно се случи нещо неочаквано. Неволно отворих очи и видях как Устана се хвърли върху падналия Лео и го закри с тялото си; обгърна шията му с две ръце. Диваците се опитваха да го изтръгнат от нея, но тя се бе обвила около тялото на Лео и го пазеше като куче. Тогава диваците се опитаха да му нанесат удар отстрани, без да засегнат нея, но тя и на това им попречи; Лео беше само ранен. Най-после нападателите изгубиха търпение.
— Умъртви с копието и мъжа, и жената! — каза един глас. — Нека тъй се венчаят!
Аз видях вдигнатото копие и отново затворих очи.
Внезапно се чу силен глас, който проехтя заповеднически.
— Стига!
Смъртна слабост ме обзе, изгубих съзнание.
IX. Мъртвата хубавица
Когато отворих очи, лежах недалеко от огъня, около който преди време бяха насядали диваците, готвейки се за ужасната гощавка. До мен лежеше Лео, а над него се бе надвесила изящната фигура на Устана, която промиваше дълбоката рана, готвейки се да я превърже. Зад нея стоеше Джоб, невредим, но уплашен и треперещ. От другата страна на огъня се търкаляха труповете на убитите от нас диваци, около 12 души, без да се смятат жените и тялото на бедния Мохамед. Няколко непознати люде връзваха ръцете на останалите живи човекоядци и ги нареждаха по двама.
Нехранимайковците, както се виждаше, се бяха покорили с участта си, но това им спокойствие малко отговаряше на блестящите от ярост очи. Пред пленниците беше застанал Биллали и следеше връзването им. Той изглеждаше уморен, но приличаше на патриарх със своята развяваща се брада; като че ли пред него се намираха бици, които се подготвяха за кланицата.
После той се обърна и ме видя да седя; приближи до мен и твърде любезно изрази надежда за подобряване на положението ми. Отговорих му, че ме боли цялото тяло. Той се наведе да разгледа раната на Лео.
— Лош удар! — каза той. — Но копието не е засегнало вътрешностите! Ще оздравее!
— Радвам се, че си се завърнал, татко! — отговорих аз. — Още минутка закъснение и всичко би било свършило! Тия дяволи искаха да убият и нас, както убиха нашия слуга! — посочих Мохамед.
Старецът стисна зъби и страшна злоба блесна в очите му.
— Не се бой, сине мой! — отговори той — Такава участ ще ги постигне, че е страшно да се говори. Те ще отидат там, където живее „Тя“; техните мъки ще бъдат достойни за нейното величие. Този човек — посочи Мохамед, — е умрял от прекрасна смърт в сравнение с оная, която очаква тия чакали. Разкажи ми, моля те, как се случи това?
Аз му разказах станалото с няколко думи.
— Така ли? — каза той. — Сине мой, у нас съществува обичай; щом чужденец дойде в нашата страна — да бъде убит като се нахлупи на главата му нажежено гърне, после се изяжда. Такъв е обичаят!… Аз мисля, че този обичай е лош! На мен не ми харесва месото на чужденците, особено когато дълго време са се скитали по блатата и са се хранили с дивеч! — добави той, след като замълча. — Когато „Тя, на която всичко се подчинява“, пощади вашия живот, нищо не каза за черния човек; тия хора са същински хиени; те са поискали да опитат неговото месо, а тая жена, ти вярно каза — им е внушила да нахлупят на главата му нажеженото гърне. По-добре би било тия злодейци да не са се раждали, отколкото да видят ужасния гняв на „Тя“! Щастливи са ония, които са умрели от вашата ръка! Да — продължи той, — вие добре сте се сражавали. Знаеш ли ти, дългоръка маймуно, че си смазал костите на противниците си като черупка на яйце? А младият лъв се е борил с цяла тълпа. Убил е трима, а четвъртият умира, защото главата му е смазана. Това сражение е било чудесно; аз станах ваш приятел; обичам храбреците. Кажи ми, сине мой — твоето лице напомня онова на маймуната — какво ви предизвика да убивате? Казаха ми, че сте вдигали шум…
Обясних на Биллали всичко с няколко думи, защото се чувствах уморен; говорех само да не го обидя. Тогава той ме помоли да застрелям едного от пленниците, за да му покажа действието на барута, да се възползвам от случая да отмъстя на нехранимайковците. Биллали остана много учуден, когато разбра, че ние не сме свикнали спокойно да стреляме в хора и оставяме отмъщението на грижата на закона и на божията справедливост. Добавих: когато оздравея, ще ви заведа на лов, там ще убиете някое животно. Зарадва се като дете, на което обещават нова играчка.