Лео отвори очи под влиянието на уискито, което Джоб изля в гърлото му; ние млъкнахме.
Джоб и Устана взеха Лео, който беше в твърде лошо състояние, сложиха го върху постеля, а аз бях готов да разцелувам добрата фея за нейната храброст; тя бе рискувала живота си, за да спаси моето момче. Устана бе млада, но строга и с нея човек не би могъл да се шегува. Аз се отказах да показвам чувствата си. Разбит душевно и телесно, измъчен, но съзнаващ, че се намирам в безопасност, легнах в дупката си, без да забравя да благодаря на Провидението с цялото си сърце за спасението ни. Малцина са ония, които на косъм от смъртта, така щастливо са спасявали кожата си.
Дори в спокойни дни аз лошо спя, а през тая нощ моите сънища не бяха особено приятни. Преследваше ме Мохамед, който бягаше от нажеженото до зачервяване гърне… А после се появяваше забулена фигура, която от време на време се отбулваше и заставаше пред мен като прекрасна жена или като обезобразен скелет, който ми шепнеше:
„Всяко живо същество е познало смъртта; онова, което е живо, никога не може да умре, защото онова, което в света на Духа е живот — за него смъртта е нищо. Всяко живо същество е вечно, макар понякога да заспива и да забравя това!“
Най-после се разсъмна. Чувствах се напълно смазан. В седем се появи Джоб, силно накуцвайки. Кръглото му лице приличаше на недозряла, смазана ябълка. Той ми каза, че Лео спал добре, но бил много слаб.
След два часа Биллали (Джоб го наричаше Били Пръча, защото бялата му брада го оприличаваше на такъв), дойде при нас; държеше в ръката си лампа и почти допираше главата си до свода на малката стая. Аз се престорих на заспал и през спуснатите си клепачи наблюдавах подигравателното му, но хубаво старческо лице. Той стрелна към мен своя поглед, гладейки огромната си брада.
— Аха! — забъбри той (Биллали имаше привичка да си говори сам). — … Грозен е, толкова е грозен, колкото младият е хубав; същинска маймуна! Но аз обичам този човек, колкото и да е странно за моите години. Поговорката казва: „Не се доверявай на хората и убий оногова, на когото най-малко се доверяваш! Що се касае за жените, бягай от тях, защото те са зло, и в края на краищата ще те погубят!“ Ето една добра поговорка, дошла до нас от древността. Да, на мен ми харесва тая маймуна и се надявам, че „Тя“ няма да го омагьоса. Бедната маймуна!… Скапала се е от битката! Ще си отида, за да не я събудя!
Изчаках докато се обърне към изхода и се обадих.
— Татко мой, ти ли си?
— Да, сине мой, аз съм. Ще си отида, за да не те безпокоя, макар да съм дошъл да видя как се чувстваш и да ти кажа, че нехранимайковците са вече на път към „Тя на която всичко се подчинява“. „Тя“ ми каза всички вие да отидете, но боя се, че не сте здрави!
— Да — отговорих аз. — Трябва да почакаме, докато оздравеем. Моля те, татко мой, помогни ми да изляза на въздух. Тук не ми е добре!
— Да, да — отговори той, — тук въздухът е тежък! Помня, когато бях още момче, намерих на това място, където ти лежиш, мъртвото тяло на една прелестна жена! Тя беше толкова хубава, че се промъкнах с лампа да я разгледам. Тя бе красавица! Цветът на кожата й бе бял, а златистата й коса достигаше до нозете. Всеки ден идвах тук да й се любувам. Не ми се присмивай, чужденецо! Влюбих се в мъртвата хубавица. Често целувах нейното студено лице и си мислех: колко щастлив е бил онзи човек, който я е любил и прегръщал. Да, това мъртво тяло ме научи да бъда мъдър, то ми говореше за суетността на живота, за величието на смъртта, то ми казваше, че всичко на света има край и се забравя. Така минаваше времето. Майка ми, твърде наблюдателна жена, забеляза, че съм се променил, че съм станал сериозен и започна да ме следи: видя мъртвата хубавица и се уплаши да не би да ме е омагьосала. Това наистина беше вярно.
Майка ми взе лампа, изправи мъртвата до стената и запали косите й. Изгоря цялата, до краката. Погледни, сине мой, по свода още е останала следа от дима! — Аз се вгледах и забелязах сажди по тавана. — Тя изгоря цялата, до самите нозе — продължи Биллали с равномерен тон, — но спасих единия крак, като го отрязах и го скрих под този камък; завих го с къс платно. От тогава, до днес, не съм влизал тук.