В най-отдалечения край на стаята висяха тежки завеси от източни килими; там бяха застанали две красиви девойки. Когато приближихме, те разтвориха тежките завеси и Биллали направи нещо твърде любопитно. Този почтен джентълмен легна на корем и с дългата си бяла брада, която метеше пода, запълзя напред. Аз го последвах на собствените си крака. Като погледна през рамо той ми изшептя:
— Легни, сине мой! Пълзи! — каза той — „Тя“ е тук и ако не бъдеш скромен, ще те порази!
Спрях и почувствах ужас; коленете ми започнаха да се подгъват, но разумът ми се притича на помощ. Защо аз, англичанинът, да пълзя като дивак пред една кралица на диваци? Не можех да направя това, ако ще да загубя живота си.
Това решение ме подкрепи и поех смело напред; озовах се в малка стая, стените на която бяха украсени с богати платове, изработени, както узнах после, от немите девойки. Тук-там из стаята се намираха столове от черно дърво, с украшения от слонова кост; подът бе постлан с килим. В дъното на стаята забелязах уединено място, закрито от завеси, през които светлината си пробиваше път.
Била ли не беше опитен в пълзенето и ние бавно се придвижвахме, тъй като моите крачки бяха съразмерни с неговите движения.
Най-после се дотътрихме до завесите. Биллали се блъсна в тях, протягайки напред ръце, като че се готвеше да умира. Като не знаех какво да правя, аз разглеждах стаята и внезапно почувствах, че някой ме наблюдава.
Страхът ме облада. Наоколо царуваше пълна тишина. Биллали, като труп, лежеше пред завесите на стаята. Минутите минаваха една след друга, без признак на живот и ни най-малко движение! Аз чувствах върху себе си поглед, който ме пронизваше и бях толкова уплашен, че дишането ми секна.
Най-после завесата се размърда, но още криеше своите тайни; отново се размърда и този път между гънките се появи една прелестна, бяла като сняг ръка, с дълги изящни пръсти. Ръката повдигна завесата и аз чух удивително нежен глас.
— Чужденецо — каза гласът на най-чист и класически арабски език. — Защо си се изплашил толкова?
Но преди да отговоря, пред мен застана висока фигура.
Цялото тяло и лицето бяха покрити с бял тюл; тя ми напомни мумия в покров.
Още повече се уплаших от появата на това призрачно същество; косата ми настръхна, макар в тая мумия да различавах една прекрасна жена, притежаваща удивителна, почти змийска гъвкавост и грациозност.
— От какво се уплаши, чужденецо? — повтори нежният глас, звучащ като музика и пронизващ до самото сърце. — Нима съм толкова страшна, че мога да уплаша един мъж? Тогава мъжете са се променили много.
С леко и кокетно движения, та ся обърна, желаеше да покаже цялата си хубост и разкошните си черни коси, стигащи обутите в сандали нозе.
— Твоята хубост ме срази, кралице! — отговорих скромно, като не знаех какво друго да кажа; дочух как старият Биллали, който лежеше на пода, избърбори: добре, моя Маймуно, добре!
— Знам, мъжете умеят да ласкаят! — отговори тя със смях, който звънна като сребърно звънче. — Уплаши се, чужденецо, защото погледът ми е проникнал в сърцето ти, но понеже съм жена, прощавам ти лъжата. Сега ми отговори как попаднахте в тая страна — в страната на пещерите, на блатата и на сенките на смъртта? Защо дойдохте тук? Как решихте да поверите живота си в ръцете на Хийя, или на „Тя, на която всичко се подчинява“? Как си научил моя език? Той е старинен език — сладкозвучно дете на някогашна Сирия… Какво става в света? Аз живея в пещерите, сред мъртвите и нищо не зная за хората; живея, чужденецо, със спомените, а тия спомени лежат в гроб, изкопан от собствените ми ръце!
Чудният й глас трепна; съгледа фигурата на Биллали и си спомни за него.
— Ти ли си, старче? Кажи ми как се случи това безобразие в твоето домакинство? Моите гости са били изложени, на опасност, нали? Твоите деца, тия скотове, са искали да убият едного от тях и да го изядат; ако чужденците не бяха се борили с такава смелост, всички щяха да бъдат мъртви и не бих могла нищо да направя. Какво значи това, старче? Не трябва ли да те накажа?
Гласът й звучеше гневно и студено. Биллали, който не беше страхлив, се вдърви от ужас.
— О, Хийя, велика кралице! — извика той от пода. — Бъди милостива. Аз съм твой верен слуга! За това не съм виновен аз. Една жена, с която се подиграл един от белите гости, им внушила да изпълнят старинния си обичай и да изядат дебелия черен юнак, дошъл с Маймуната и с Лъва. Тя знаела, че за него ти не си дала никакви заповеди. Маймуната и Лъвът убили жената и черния си слуга, за да го избавят от ужасна смърт. Тогава тия скотове, пияни от жаждата за кръв, се нахвърлили върху твоите гости. Но белите храбро се борели. О, Хийя! Те се сражавали като истински мъже и убили мнозина; аз пристигнах навреме и ги спасих, а злодейците доведох в равнината Кор, за да ги съдиш ти, велика кралице! Сега те са тук.