— Да, старче, зная това. Утре ще ги съдя в голямата зала! А на теб прощавам. Внимавай в бъдеще да не се случват подобни неща. Върви си.
Биллали се вдигна от пода и като стана на колене, три пъти се поклони до земята; изпълзя от стаята и изчезна зад завесата, като ме остави сам е тая ужасна, но очарователна жена.
XIII. Аеша
— Отиде си! — каза „Тя“. — Отиде си този глупав козел! Колко малко познания събира човек през живота си! Като вода животът се процежда между пръстите му и ако те едва се намокрят, като от роса, цяло поколение глупци крещи: ето един действително мъдър човек! Нима това не е вярно?…
— Но, кажи ми името си, „Маймуна“? — така те нарича Биллали… — Тя се засмя. — Привичка е у диваците да слагат на хората имена на животни! Как те наричат в твоята страна, чужденецо?
— Холи, кралице! — отговорих аз.
— Холи! — повтори тя, изговаряйки с труд тая дума, но произнасяйки я с хубав акцент. — Какво значи „Холи“?
— Холи значи бодливо дърво! — отговорих.
— Така… Ти действително изглеждаш като яко и бодливо дърво. Ти си силен, но грозен и, ако не се лъжа, сърцето ти е честно; на теб човек може да се довери. Ти си свикнал много да мислиш. Но защо стоиш прав, Холи? Влез! Седни! Не бих искала да те виждам като пълзящ роб! Противни са ми техните поклони и страхът им от мен!
Тя повдигна завесата с прекрасната си ръка. Влязох настръхнал. Срещу мен имаше легло и маса. На масата овощия и бистра вода в стъкленица. В дъното на стаята се намираше каменен съд, във форма на купел, също пълен с вода. Осветен от нежната светлина на лампите, този ъгъл на покоите тежеше от аромати… Бляскавата коса и бялото облекло на кралицата благоухаеха.
Аз седнах в единия край на леглото, а тя в другия му край.
— Сега, Холи — произнесе тя, — кажи ми как научи арабски? Аз съм родена в Арабия и този език е скъп за мен! Моето родно място е старинния и прекрасен град Озал. Произхождам от народа на нашия баща Хараба, син на Катана. Ти не умееш да говориш като нас. Твоят език звучи със сладката музика на племената Хамиар… Някои думи са променени тук, у народа Амахаггер; аз говоря с него на друго наречие!
— Много години изучавах този език — отговорих аз. — На този език говорят в Египет и в други страни!
— И сега ли говорят на него в Египет? Фараоните царуват ли още там? А Персите?
— Персите напуснаха Египет преди две хиляди години. След тях го владееха римляните; и много други народи са царували по бреговете на Нил, докато настъпи времето на тяхното падение!
— А Гърция? — каза тя. — Съществували Гърция? Аз обичах гърците. Те са хубави като ясен ден и умни, но жестоки и вероломни!
— Да — казах аз. — Гърция съществува, съществуват и гърците. Но днешните гърци не приличат на древните; днешна Гърция служи за присмех е сравнение с предишната богата Гърция!
— Така! А евреите все още ли са в Йерусалим? Съществува ли построеният от мъдрия, крал храм? На кой Бог се кланят сега? Дошъл ли е Месия, за когото гръмогласно пророкуваха? Той ли управлява сега тяхната земя?
— Юдеите бяха разбити и напуснаха страната си; останките от този велик народ се пръснаха и бившият Йерусалим вече не съществува. А построеният от Ирод храм…
— Ирод ли! — прекъсна ме тя. — Аз не познавам това име… Говори!
— Римляните го изгориха и римските орли са летели над неговите развалини. Юдея вече е пустиня!
— Така… Тия римляни са били велик народ и са вървели право към своята гибел.
— Soliiudinem faciunt, pacem appetant — добавих аз.
— Та ти можеш да говориш и латински — каза Аеша с удивление. — Колко странно звучи този език в ушите ми след толкова години. Струва ми се, че се срещам с учен мъж, ръцете на когото са съумели да задържат водата на мъдростта! Знаеш ли гръцки?
— Да, кралице, и еврейски, но вече е излишно. Сега тия езици са мъртви!
Аеша радостно плесна ръце.
— Вярно, макар да си безобразно дърво, раждаш плодове на мъдрост, о, Холи! — произнесе Аеша. — Но разкажи ми за тия юдеи, които аз мразех, защото ме наричаха „езичница“. Дошъл ли е техният Месия?
— Техният Месия дойде — отговорих аз, — но Той бе беден; те не Го искаха такъв, оскърбяваха Го и се подиграха с Него, и после Го разпънаха на кръста. Неговите дела и думите Му са вечно живо, защото Той е бил Синът Божий, и сега управлява света!
— Ах, тия жестокосърдечни вълци! — каза тя. — Поклонници на суетата, жадни сребролюбци! Като сега виждам техните мрачни лица!… И тъй, те не познали Месия, нали? Вярвам ви. И Той е бил Син на Вечния Дух и е дошъл без великолепие и без величие, нали? А те, този избран народ на Оногова, когото те наричаха Йехова, този съд на египетските богове Ваала и Астарта — този алчен народ, жаден за богатства и власт, не е признал своя Месия, защото Той е бил беден и скромен. И сега са се пръснали по цялата земя, нали?!… Да, да, спомням си, за това говореха пророците. Нека! Тия юдеи разбиха сърцето ми, гледаха ме с лоши очи и когато поисках да ги науча на мъдрост, техните белобради лицемери и равини внушиха на народа да ме убие пред вратата на храма! Погледни този белег, който е останал от тогава! — С внезапно движение, тя отметна тюла и ми показа белег, който се чернееше върху млечнобялата й кожа.