Изплашен, отскочих назад.
— Прости ми, кралице — казах аз. — Нищо не разбирам. Две хиляди години са изминали откакто Исус е бил разпнат на Голгота. Как си могла да учиш евреите на философия, преди Неговото идване на земята? Ти си жена, а не дух! Може ли една жена да живее две хиляди години? Защо се подиграваш с мен, кралице?
Тя се отдръпна и аз почувствах острието на погледа й, който проникна в сърцето ми.
— О, човече! — произнесе тихо и спокойно. — Това е тайна, която ти не знаеш! Защо мислиш, че всичко, което живее умира? Нищо и никога не умира! Смъртта не съществува, съществува само превъплътяване! Погледни — и тя посочи изваяните изображения, — шест хиляди години откакто една велика раса е загинала от страшна болест… Но тая раса живее и може би сега душите на нейните представители са тук, при нас! — Тя се озърна. — Понякога ми се струва, че ги виждам!
— Да, но за света те са умрели завинаги!
— Не, само за известно време; те са се прераждали отново и отново… Аз, Аеша — така се наричам, чужденецо, — ти казвам, че очаквам прераждането на моя любим и зная, че той ще дойде тук, при мен!… А ти знай, че аз съм всемогъща и моята хубост превъзхожда хубостта на Елена, която са възпели поетите; моята мъдрост надминава Соломоновата; аз зная тайните на земята; мога да устроя всичко за своя полза; кажи ми, чужденецо, защо стоя тук, при тия варвари, които са по-лоши и от животните?
— Не зная! — отговорих скромно аз.
— Защото чакам този, когото обичам! Може би съм зла, не зная, но кой смее да каже кое е зло и кое добро?
За минута останах слисан и не можах да й отговоря.
— О, кралице! — отговорих най-после. — Ако ние, хората, не умираме, а само променяме обвивката си и отново се раждаме… какво може да се каже за ония, които никога не са умирали?
— Да — отговори тя с необикновен блясък в очите, — аз съм открила една от най-великите тайни на света. Кажи ми, чужденецо, щом животът съществува, защо той да не може да продължава до безкрайност? Какво са десет, двадесет, петдесет хиляди години в историята на живота? Защо планината живее десетки хиляди години под бури и дъждове? Тия пещери не са се изменили в течение на две хиляди години, не са се променили и животните, и човекът, който приличал на животно. В това няма нищо удивително; Природата е надарена с нова сила, а човекът е нейно дете и той трябва да се проникне от тая сила.
За теб, без съмнение, това е голяма загадка. Кажи ми, чудно ли ти се вижда, че узнах за вашето пристигане и спасих живота ви?
— Да, кралице! — отговорих аз.
— Виж водата! — тя ми посочи съда с формата на купел, наведе се и повдигна над него ръката си. Водата потъмня, после се избистри и съвсем ясно видях нашата лодка в онзи ужасен канал. На дъното й спеше Лео, закрил лице, за да се пази от комарите; до него седяха Джоб и Мохамед.
Отскочих назад като извиках, че това е вълшебство.
— Не, не, Холи — отговори тя. — Това не е вълшебство, а показва твоето невежество! Аз не умея да правя магии; зная само тайните сили на природата. Тази вода е моето огледало; чрез нея виждам всичко, което ми е необходимо. Мога да ти покажа твоето минало, или, спомни си някое лице и аз ще ти го покажа във водата! Аз не зная всички тайни на природата, не умея да чета в бъдещето. В Арабия и в Египет магьосниците са умеели да предвиждат…
Веднъж си спомних за стария канал, по който бях плавала преди двадесет години и когато погледнах във водата видях самотна лодка, трима души и млад човек, който спеше на нейното дъно; заповядах да ви пощадят. Прощавай, но кажи ми нещо за този юноша, за Лъва, както го нарича старецът Биллали. Бих искала да го видя, той е болен, нали?
— Много! — отговорих аз печално. — Ще можеш ли, кралице, да му помогнеш?
— Да, ще го излекувам. Но защо така печално говориш за него? Обичаш ли юношата? Може би той е твой син?