Беше облечена в бяла дреха и още по-прекрасна. Разкошната й коса достигаше пода. Приковах очи в лицето й, сякаш бях омагьосан. Отчаяние и страст се съзираха в прелестните й черти. Очите й бяха пълни с неизразима болка. Минута стоя неподвижна, после вдигна ръце над главата си и бялата дреха се изхлузи в нозете, разкривайки ослепителната хубост на тялото й. Тя стоеше с вдигнати ръце; върху лицето й просия злоба. Помислих си, че може да ме види и една не паднах от ужас. Въпреки това, в този момент, дори смъртта не би имала сили да ме отдалечи от това видение. Ръцете се спуснаха край бедрата, отново се вдигнаха над главата, видях как белият пламък се устреми към тях, достигайки самия свод на пещерата и хвърли призрачни отблясъци върху нейното тяло, върху лежащия на камъка труп и върху цялата пещера-гробница.
Прекрасните ръце отново се спуснаха надолу и тя заговори, по-точно изсъска по арабски, от което кръвта застина в жилите ми, а сърцето ми спря да тупти.
„Проклятие за нея, нека тя бъде завинаги проклета.“ Ръцете й се вдигаха и спускаха; пламъкът също.
„Проклятие за нейната памет! Проклета да бъде паметта на египтянката!“
„Проклятие за нея, дъщерята на Нил, за нейната хубост.“
„Проклятие за нея, защото нейното вълшебство е по-силно от моето!“
Аеша закри очите си с ръце и се провикна:
— Каква полза от това проклятие? Тя се оказа по-силна и избяга от мен! — После, с нова и неизчерпаема енергия изсипа нови клетви.
„Проклятие за нея, където и да се намира тя! Нека моето проклятие я застигне и ускори часа на смъртта!“
„Проклятие за нея през огромните звездни пространства. Нека бъде проклета дори нейната сянка!“
Пламъкът отслабна. Аеша закри очите си с ръце.
— Това е безумие! — каза тя. Как може проклятието да засегне онзи, който спи със съня на смъртта!
И тя отново подхвана заклинанията си.
„Проклятие за нея, ако отново се възроди!“
Пламъкът се повдигаше и спускаше, отразявайки се в измъчените очи на Аеша. Страшният шепот на нейните проклятия ечеше в пещерата. Светлината и тъмнината се отразяваха върху простряната на камъка зловеща бяла фигура.
Най-после Аеша се умори и млъкна. Седна на пода, закри лице и гърди с дългите си коси и започна горчиво и отчаяно да плаче.
— Две хиляди години! — бъбреше тя, — две хиляди години чаках и търпях. Вековете пълзяха бавно и искрата на надеждата угасва. О, да преживея две хиляди години, измъчвана от страст, която хапе сърцето ми! О, колко са безкрайни тия досадни години! Моя любов! Моя любов! Защо чужденецът ми върна тази страст? В течение на цели пет века не бях страдала толкова, колкото сега! Съгреших ли спрямо теб, не изкупих ли греха си с разкаянието? Кога ще дойдеш при мен, любими мой? Защо не умрях ведно с теб, когато те убих? Уви! — Тя падна с лице на пода и толкова отчаяно се разплака, че се уплаших за живота й.
Внезапно Аеша млъкна, изправи се на крака, облече дрехата си, отметна назад непокорните вълни на косата си и се приближи до трупа, който лежеше върху каменното ложе.
— О, Каликрат! — извика тя.
Аз потреперих, като чух това име.
— Трябва да погледна лицето ти, макар да е мъртво и неподвижно!… Колко време измина, откакто те убих и то със собствената си ръка!
С разтреперани пръсти тя се улови за покривката и млъкна. Когато отново заговори, гласът й бе прегракнал. Зашепна.
— Аз мога, имам сила да те накарам да станеш! — Аеша сложи ръка върху покривката; лицето й стана строго и ужасно наглед, а очите й се разшириха и пламнаха. С ужас аз отскочих назад и косата ми настръхна… Стори ми се, че трупът под покривката се размърда. Внезапно Аеша спусна ръцете си надолу и тялото остана неподвижно.
— Но защо? — продължи тя печално. — С каква цел? Защо да съживявам тялото, щом не мога да съживя душата? Дори и да се изправиш сега пред мен, не би ме познал! Да, твоят възроден живот би бил моят живот, а не твоят, Каликрат!
Аеша млъкна, после коленичи, притисна устни в покрова и заплака. Тая гледка — скръбта на кралицата, обладана от страстта си към мъртвеца — беше толкова ужасна, че не можех повече да я понасям; обърнах се и запълзях обратно в тъмния коридор; цял треперех от напрежение.
Два пъти падах и след около двадесет минути се дотътрих до малката стълба. Изтощен и до смърт изплашен, се строполих на пода в несвяст.