Не последва отговор; най-после един от виновните, силен и висок мъж на средна възраст, каза, че те не били получили никакви разпоредби за черния слуга и като се поддали на внушението на една зла жена, която вече е умряла, поискали да постъпят с него според обичая на страната. Нападението срещу нас станало под влиянието на гнева им и много съжаляват за това. Завърши, молейки за пощада, или в краен случай, за заточение край блатата. Разбрах, че и самият нещастник малко се надява на благосклонност.
Настъпи тежко мълчание. Мрачната пещера, слабо осветена от лампите, изглеждаше още по-мрачна и ужасна. Лежащите на земята поданици не се виждаха вече. Пред тях стояха осъдените, които се стараеха да прикрият страха си и да се покажат равнодушни. Надясно и наляво, неподвижни като статуи, с бели дрехи и с дълги копия в ръце, стояха войниците и немите слуги, озъртайки се с любопитни очи.
Издигайки се над множеството от варварския си престол, седеше забулената жена и сякаш хубостта и могъществото я обгръщаха с чудно сияние.
— Кучета и гадове! — каза Аеша с тих глас, който постепенно се засилваше. — Човекоядци! Над вас тежат две вини! Първата вина е, че сте нападнали чуждестранни бели хора и сте искали да убиете техния слуга! Само за това заслужавате смърт! Но това не е всичко. Вие се осмелихте да не се подчинявате. Не ви ли бях изпратила заповед чрез вашия баща Биллали? Не ви ли заповядах да окажете гостоприемство на чужденците, които са се показали храбри и силни хора и са съумели да се защитят от вас? Нима вашите бащи не са ви научили още от детинство на подчинение? Вие сте нехранимайковци и злодейци! Вие заслужавате смърт! Ще ви заведат в пещерата на изтезанията и ще ни предадат на мъки!
Кралицата млъкна; сред множеството се чу изпълнено с ужас роптание. А осъдените, щом узнаха какво ги очаква, паднаха на пода и заплакаха, молейки пощада. Обърнах се към Аеша и я помолих да ги пощади или да ги осъди на по-малко наказание; но тя остана неумолима и студена като камък.
— Холи — каза тя на гръцки, — Холи, това е невъзможно! Ако пощадя тия вълци, вашият живот ще бъде изложен на опасност. Познавам обичаите! По какъв начин мога да управлявам този народ?… Внушавайки ужас и страх. Не мисли, че съм жестока или че искам да им отмъщавам. Каква полза имам от смъртта на тия хора? — после се обърна към началника на телохранителите и добави: — Да стане така, както казах!
XVI. Древните гробове
Когато отведоха осъдените, Аеша махна с ръка и зрителите изпълзяха извън пещерата. На известно разстояние те се изправиха и се отдалечиха, като ме оставиха сам с кралицата, с немите слуги и с неколцина войници от стражата; по-голямата част от нея придружи осъдените. Възползвайки се от сгодния случай, помолих Аеша да посети Лео, като добавих, че той е сериозно болен. Тя отговори, че той няма да умре преди настъпването на вечерта, защото хората, които страдат от треска, винаги умират през нощта или на разсъмване.
— По-добре би било — добави, — ако болестта се развие.
Тогава аз станах да си ходя, но Аеша ми заповяда да я последвам, понеже искала да поговори с мене и да ми покаже чудесата на пещерите.
Бях много очарован от нея, за да се откажа; поклоних се в знак на благодарност. Тя слезе от креслото, кимна на немите слуги и тръгна. Четири девойки взеха лампи и се наредиха две пред кралицата и две зад нас; а останалите и стражата си отидоха.
— Искаш ли, Холи, да видиш чудесата на пещерите? — каза Аеша. — Погледни тая пещера! Тя е издълбана с ръцете на народа, който е живял някога в града, построен долу в равнината. Тоя народ е бил велик, но като египтяните, повече е мислил за мъртвите, отколкото за живите. Как мислиш, колко души са работили тук и колко години са били необходими за прекопаването на тая пещера и на нейните безкрайни галерии?!
— Навярно десет хиляди години! — отговорих аз.
— Да, Холи. Този народ е живял много преди египтяните. Макар, че открих ключа на буквите им, то едва можах да прочета надписите.
„Тя“ се обърна към една скала, която се намираше наблизо и направи знак на немите девойки да ни светнат. Върху камъка беше издълбана фигурата на един старец, седнал в кресло с патерица в ръка, а в долната част на креслото, прилично на онова, на което бе седнала Аеша в съдилището, се открои кратък надпис. Буквите му твърде много приличаха на китайски йероглифи. Аеша с голям труд прочете и ми преведе този надпис.