Аз взех огледалото и го поставих пред очите на Устана. Тя се огледа, хвана се за главата и падна на земята. Тъжно се разплака.
— Ще си отидеш ли сега или ще ме принудиш още веднъж да се докосна до теб? — каза Аеша. — Поставих печат върху теб, за да мога да те познавам докато косата ти побелее съвсем. Върви си, махни се от пътя ми!
Поразена и разбита от скръб, бедната Устана, белязана с ужасния печат на Аеша, изпълзя навън разплакана.
— Не ме гледай тъй плахо, Холи! — каза Аеша след излизането на девойката. — Уверявам те, че това не е вълшебство. Аз притежавам сила, която ти не разбираш! Исках само да я уплаша, а можех и да я убия! Сега ще заповядам на слугите да пренесат моя господар в стая, съседна на моята, за да мога да се грижа за него и да го приветствувам, когато се събуди. И ти, Холи, също трябва да се преселиш там, а заедно с теб и белият ти слуга! Но помни едно! Не говори нищо на Каликрат за тая жена. Внимавай, предупреждавам те!
Тя си отиде, като ме остави силно смутен. Бях толкова поразен, толкова развълнуван от случилото се, че се боях да не полудея. За щастие нямах време за размишления, защото скоро се появиха немите слуги и отнесоха спящия Лео и всичките ни вещи в жилището на кралицата.
Нашите нови стаи се намираха зад будоара на Аеша.
Тази нощ прекарах в стаята на Лео, който спеше мъртвешки. И аз заспах; събудих се преди настъпването на часа, когато според думите на Аеша, трябваше да се пробуди Лео. Кралицата се появи както обикновено, увита и забулена от главата до петите.
— Ще видиш, Холи! — каза Аеша, — Той ще се събуди съвсем здрав, треската го е напуснала вече!
Едва успя да произнесе тия думи и Лео се обърна, протегна се, започна да се прозява, отвори очи и като съгледа надвесената над него женска фигура, прегърна я и я целуна.
— Устана! — каза той на арабски. — Защо си се забулила? Да не те болят зъбите? — и добави на английски: — Много съм гладен… Джоб, стари сине на пушката, кажи какво се е случило тук?
— Уверявам ви и аз самият не знам, мистър Лео — каза Джоб, като подозрително изгледа Аеша; винаги я гледаше с отвращение и с ужас, убеден, че тя е свръхестествено създание. — Вие не трябва да говорите, защото бяхте много болен и страшно изплашихте нас и тази Лейди — и той посочи с кимване Аеша. — Веднага ще ви донеса супа!
Лео се обърна и погледна мълчащата.
— Как? Това не е Устана? А къде е тя?
Тогава Аеша за пръв път заговори с него и нейните първи думи бяха лъжливи.
— Устана отиде на гости — каза тя. — Аз останах при теб, за да ти прислужвам вместо нея!
Сребристите звуци в гласа на Аеша поразиха Лео, който още не бе успял да се опомни. Той замълча, изяде донесената му супа и заспа. Когато се пробуди вечерта, започна да ме разпитва какво се е случило. Накарах го да млъкне и отново да заспи. На следния ден той се пробуди рано и се чувстваше значително по-добре. Разказах за болестта му, но много неща премълчах, защото Аеша се намираше близо до нас.
Намерих за необходимо да му кажа, че Аеша, кралица на страната, в която се намираме, е благоразположена към нас, но обича да ходи забулена от глава до пети. При все, че говорехме на английски, аз се боях да не ни разберат по израза на лицата ни; не можех да забравя постоянните предупреждения. На третата сутрин Лео се събуди почти здрав. Раната му бе зараснала; силният му организъм се справяше с болестта, макар главно с помощта на чудесното лекарство на Аеша. Ведно със здравето се възвърна и паметта. Той си спомни всички приключения до момента, когато изпадна в безсъзнание, спомни си за Устана, към която беше много привързан и ме отрупа с въпроси, на които не се осмелявах да отговарям; Аеша още веднъж ми бе напомнила да не казвам нито дума за Устана; деликатно ми бе намекнала, че в противен случай ме заплашва опасност; и че тя самата ще разкаже всичко на Лео, когато е необходимо.
Аеша се бе много изменила. Очаквах, че при първия удобен момент Аеша ще се обясни с Лео и ще получи неговата любов. Но тя мълчеше, като постоянно се грижеше за него, отнасяше се с почитание и скромност, което представляваше поразителен контраст с нейния обичаен повелителен и строг тон. Без съмнение, любопитството на Лео беше силно възбудено; той страшно желаеше да види лицето на загадъчната жена. Ако той не страдаше още от последиците на болестта си, уверен съм, че той би се влюбил в Аеша и би забравил всяка друга на света! Макар никой да не му беше говорил нищо за годините на Аеша, той започваше да я оприличава на оная бяла кралица, за която беше написано върху отломките на амфората. На третия ден, когато Лео ме бе озадачил със своите разпити, аз решително му заявих, че нищо не зная за Устана. След закуска отидохме у Аеша, понеже бе заповядала на слугите си да ни пускат през всяко време на денонощието.