Обикновено седеше в будоара си; като ни видя скокна и протегна двете си ръце, за да приветства Лео.
— Добре дошъл, мой гостенино и господарю! — тихо пошушна Аеша. — Много се радвам, че те виждам на крака. Повярвай ми, без моето лекарство, ти никога не би стоял пред мен! Опасността мина; аз ще се погрижа, тя вече да не се завръща!
Лео се поклони, после на изящен арабски език й поблагодари за добротата и любезността й към чужденците.
— Не — отговори Аеша нежно. — Не ми благодари! Съдбата те е пазила зле, а хубостта е рядка дарба! Щастлива съм, че дойде при мен!
— Ура, стари приятелю! — се обърна Лео към мен на английски. — Тази дама е твърде вежлива и образована. Надявам се тя да направи всичко възможно за нас. Кълна се в Йова! Какви чудесни ръце!
Направих му знак да млъкне, защото забелязах подозрителен блясък в очите на Аеша.
— Надявам се — продължи тя, — че моите слуги са съумели да ти угодят! Всяко удобство в тая жалка страна, всичко е на твое разположение. Желаеш ли още нещо?
— Да, кралице — отговори Лео. — Бих желал да зная, къде е жената, която се грижеше за мен?
— Онази девойка? Да, аз я видях, но не зная къде е заминала. Може би тя ще се върне, а може и да не се върне. Досадно нещо е наглеждането на болни, а тия дивачки са твърде лениви!
Лео изгледа и двама ни огорчен и разстроен.
— Странно! — ми каза той на английски; после се обърна към Аеша и добави: — Не разбирам, не мога да разбера! Тая девойка и аз бяхме близки!…
Аеша се засмя със своя музикален глас и промени разговора.
XIX. Дивашкият танц
Не помня по-нататък нашия разговор. Само си спомням, че тази нощ ние ще видим танци, които Аеша ще устрои в наша чест и развлечение. Това ме учуди, защото знаех, че мрачният народ Амахаггер не е способен да се весели и танцува. По-късно разбрахме, че наистина амахаггерците нямат нищо общо с веселбите и забавленията на другите народи.
Когато се готвехме да излезем, Аеша предложи на Лео да се полюбува на чудесата на пещерите; ние отидохме там, придружени от Джоб и Биллали.
Разгледахме няколко пещери и пирамидата от кости, която бях видял по-рано. Лео много се заинтересува от тази странна гледка, но Джоб ужасно се изплаши.
След като разгледахме пещерите се върнахме да обядваме; часът беше почти четири след пладне; всички ние, а особено Лео, се нуждаехме от почивка.
В шест отидохме у Аеша, която много уплаши нашия Джоб; показа във водата всичките му братя и сестри, събрани в бащината му къща. Някои лица той видя много ясно, а други бяха обвити в мъгла. Изкуството на Аеша в тази област беше ограничено: можеше с фотографска точност да възпроизведе във водата онова, за което мислят присъстващите. Например, тя ми показа над водата твърде ясно черквицата на колежа, доколкото я помнех. За развлечение на Аеша, ние се опитахме да й покажем лондонските здания, съборната църква Св. Павел и зданието на парламента, но резултатът се оказа слаб. Макар да имахме обща представа за тия здания, не можехме да си спомним архитектурните подробности, необходими за пълното възпроизвеждане на картината.
Джоб се отнесе по друг начин към всичко това; като не можеше да си обясни тия явления, вярваше, че това е дело на черната магия. Никога няма да забравя ужасния вик, който нададе Джоб, когато видя във водата членовете на семейството си и веселият смях, с който Аеша отговори на неговото удивление. Дори и Лео мушна пръст в златните си къдрици и заяви, че това го плаши.
Цял час се забавлявахме, докато немите слуги не ни показаха със знаци, че Биллали чака аудиенция. Той се появи както обикновено, пълзешком, и заяви, че танците веднага ще започнат, ако кралицата и белите чужденци удостоят с присъствието си това пиршество. Аеша наметна тъмна мантия и ние отидохме на площадката пред входа на голямата пещера, където щеше да бъде празненството.
На петнадесетина крачки от изхода бяха поставени три стола; седнахме. Стъмни се; луната още не се бе появила; ние се намирахме в недоумение и Лео попита:
— Как ще виждаме танците в тъмнината?
— Сега ще узнаеш! — отговори Аеша с усмивка.
Едва бе успяла да произнесе тия думи и ние видяхме някакви тъмни фигури, появили се неизвестно откъде, с огромни запалени факли в ръце. Бяха се събрали около петдесет души. Озарени от ясната светлина на факлите, те приличаха на дяволи от Ада.
— Велики Боже! — извика Лео. — Мъртви хора горят вместо факли!…
Вгледах се и видях, че той има право. Вместо факли горяха човешките мумии от пещерите! На двадесетина крачки от нас бяха струпали огромен огън. Боже мой! Как гореше и пращеше този огън! Изненадан видях как грамаден дивак грабна една горяща човешка ръка и я запокити в тъмнината. Огромен огнен стълб се вдигна във въздуха и озари нощната тъмнина. След това дивакът запали косата на една мъртва жена, завързана за един стълб при входа на пещерата, докосна се до втора, трета и четвърта мумия, и в края на краищата бяхме заобиколени от трите страни с горящи мумии. Химикалите, с които бяха пропити тия мумии, ги правеше лесно възпламеняеми и огромните пламъци бързо ги обгръщаха, озарявайки нощта. Нерон е осветявал градините си, като е горял облени със смола живи християни. Присъствахме на подобно зрелище, макар нашите факли да не бяха живи хора!