От любопитство ние последвахме леопарда и внезапно чухме шепот:
— Ела! Ела! — шепнеше гласът.
Без да чака втори зов, Лео се обърна и тръгна след него в тъмнината. Уплашен, аз го последвах. Леопардът пропълзя около петдесетина крачки и се спря недалеко от огъня. Там Лео го настигна и позна Устана.
— О, господарю мой! — чух нейният шепот. — Най-после те видях! Слушай! Животът ми е в опасност. Знаеш ли, че Аеша ме прогони от теб? Ако ме обичаш, трябва да избягаш с мен, и то веднага; през блатата, може би, ще успеем да се скрием!
— За Бога, Лео! — извиках аз, но Устана ме прекъсна. — Не го слушай! По-скоро, по-скоро да бягаме!
Смъртта се носи във въздуха, който дишаме. Може би Аеша ни чува. — Тя не добави нито дума повече и се хвърли в обятията му, като желаеше да подкрепи аргументите си с факти.
В това време кожата на леопарда се изхлузи от главата и аз видях върху косата отпечатък на три бели пръста. Стоях на мястото си, без да зная какво да правя, защото Лео не умееше да разсъждава, когато имаше пред себе си жени. Внезапно зад мен екна познат сребрист смях.
Обърнах се… и о, ужас! Това бе Аеша, а с нея Биллали и двама неми слуги. Запъхтян от страх, очаквах трагична развръзка. Устана закри лицето си с ръце, а Лео, не схващайки същността на проблема се смути, изчерви се и стоеше съвсем слисан, като човек, хванат на местопрестъплението…
XX. Тържеството на Аеша
За минута настъпи мъчителна тишина… Аеша прекъсна мълчанието, като се обърна към Лео:
— Господарю и мой гостенино! — каза с нежен глас, макар и със строги нотки в него. — Не бъди толкова срамежлив! Гледката бе прекрасна — леопард и лъв!
— О, колко ми е омръзнало всичко това! — избъбри Лео на английски.
— А ти, Устана! — продължи Аеша. — Навярно аз бих минала покрай теб и не бих те познала без тия белези на косата, които съгледах при лунна светлина, — И тя посочи появилата се на небосклона луна. — Добре! Танците завършиха, факлите изгоряха, всичко свърши с мрак и пръст! Ти избра удобно време за любовта си, Устана, аз и не подозирах, че искаше да ме измамиш; мислех, че се намираш далече от тук!
— Не се шегувай! — промълви нещастната жена. — Убий ме и всичко ще свърши!
Аеша направи знак на слугите; те веднага хванаха Устана за ръцете. С гръмогласно проклятие Лео скочи върху най-близкия, повали го на земята и застана над него с вдигнат юмрук.
Аеша се засмя.
— Сполучлив удар! Ръката ти е силна, макар едва да си се вдигнал от болестта. Моля те, бъди любезен и позволи на слугите ми да изпълнят заповедта. Те няма да сторят никакво зло на девойката. Нощният въздух е студен и аз искам да я прибера при себе си. Ти я обичаш, затова трябва и аз да я обикна! — Хванах Лео за ръка и го дръпнах от немия слуга. Ние отидохме в пещерата, като минахме през площадката, където нямаше и следа от неотдавнашните танцьори; само купчина пепел напомняше за грамадния огън.
Скоро стигнахме до покоите на Аеша. Тя седеше на възглавничките си; отпрати Джоб и Биллали, направи знак на немите да се отдалечат, с изключение на една девойка, която беше нейна любима слугиня. Останахме тримата и нещастната Устана, която бе застанала малко по-назад от нас.
— Сега, Холи — започна Аеша, — кажи ми, след като знаеш заповедта ми, защо помагаш на тая злодейка — и посочи Устана. — Пощадих нейният живот само заради теб, а ти взе участие в това, което току-що видях. Отговори!
— Това стана случайно, кралице! — смънках аз, — Нищо не знаех предварително.
— Вярвам ти, Холи — каза Аеша студено, — И това е щастие за теб! Цялата вина пада върху нея! — Тя се обърна към Устана, — Какво ще кажеш сега, жено? Ти, непотребна сламо, нищожно перо, си помислила да летиш срещу вятъра на моята воля! Как се осмели да направиш това?
Тогава в Устана аз видях най-удивителния образ на нравствена храброст и смелост. Нещастната девойка, която добре схващаше каква участ я очаква и която знаеше силата на съперницата си, стоеше спокойно пред кралицата; като почерпи храброст и сила от дълбочината на отчаянието си, каза:
— Аз направих това, кралице — отговори Устана, като изправи стройната си снага и махна леопардовата кожа от главата си, — защото любовта ми е по-дълбока от гроба, който ми готвиш. Този мъж е мой, макар твоята хубост да сияе като слънцето; той ще остане мой!…
Див вик, изпълнен с ярост я прекъсна.
Обърнах глава и видях как Аеша стана и протегна ръката си към Устана, която веднага млъкна. Гледах бедното момиче и видях, че лицето й се скова от ужас очите й широко се разтвориха, ноздрите й затрепериха и устните й побеляха.