Тогава, за пръв път му казах, че и аз се намирам в не по-добро положение; Лео ме съжали, може би защото не можеше да ревнува. Започнахме да размишляваме; дали не можем да избягаме от тук, но скоро се отказахме от подобно намерение; действително не мисля, че някой от нас би могъл да избяга от Аеша.
Какво би могъл да направи Лео? Да се подчини на властта на това тайнствено същество; същото можеше да се случи и при най-обикновена съпруга! Но тая обикновена съпруга не би била с такава хубост, такава мъдрост и такава власт над тайните сили на природата; всичко, което можеше да му даде Аеша, ако е казала истината, се съдържаше в безкрайната младост и Лео, дори сърдит и разкайващ се, не би се съгласил да бяга от нея. Мисля, че в този момент това би било истинска глупост. И все пак…
XXII. Предчувствието на Джоб
Часът бе девет сутринта, когато Джоб дойде да ме събуди и изрази радостта си, че ме намира жив и бодър. Когато му разказах за трагичната смърт на Устана, той още повече се зарадва на нашето оцеляване. Той не обичаше Устана. Обикновено тя го наричаше на арабски „свиня“, а той отвръщаше на английски „мръсница“; сега всичко бе забравено и той изрази своите съболезнования.
— Искам да ви кажа нещо, сър — прошепна Джоб, като изслуша разказа ми. — Трябва да знаете какво мисля; Аеша е самият дявол или неговата жена, ако има такава. Не може да се мисли, че дяволът е неженен! Аендорската вълчица е самата глупачка пред кралицата, сър! Това е страна на дяволите, сър, а Аеша е тяхна господарка. Не се надявам, че някога бихме се изплъзнали оттук. Тая вълшебница не ще изпусне такъв хубав жених като мистър Лео!
— Почакай — възразих аз, — тя спаси живота му!
— Да, и затова ще му вземе душата! „Тя“ ще го омагьоса, а нима добър човек може да живее между човекоядци? Тази страна е последната, която виждам на земята. Миналата нощ сънувах сън… Видях покойния си стар баща; той бе облечен с нещо, подобно на нощна риза и със снопче трева в ръка, набрана по пътеката на градината. Джоб! — ми каза той тихо и тържествено. Джоб, дошло е време; аз не очаквах да видя в това ужасно място и теб; не правиш добре да караш стария си баща да идва тук и да го оставиш сам между тия хора!…
— Точни думи! — потвърдих аз.
— Няма съмнение, сър, че са точни! Зная, сега съм уверен, че няма да се избавя от нажеженото гърне! — отговори Джоб печално. — Баща ми каза, че времето ми е дошло и си отиде като добави, че твърде скоро ще се видим. Зная, най-малко след три дни, ще отида при него!
— Е, разбира се! — казах аз. — Ти си уверен, че ще умреш, защото си видял на сън своя баща. А какво ще се случи с онзи, който сънува майка си?
— Ах, сър, вие ми се присмивате — каза Джоб. — Вие не познавахте баща ми. Той не обичаше да се шегува. Сър, той ми е казал самата истина; с нищо не мога да си помогна!
— Глупости! — казах аз.
— Не, сър! — печално отговори Джоб, дълбоко уверен в казаното и излезе.
Донесоха закуска, дойде и Лео, който бе ходил да се разходи, за да освежи мисълта си, както каза той. Бях доволен, че видях Лео и Джоб, защото те прогониха мрачните ми мисли. След закуска отидохме на разходка и погледахме как работят диваците на полето. Интересно бе да се види как този мрачен, див народ, засява нивите си по най-първобитния начин.
Когато се връщахме, Биллали ни срещна и ни съобщи, че Аеша желае да ни види. Отидохме при нея не без вълнение.
Според обичая, немите слуги съобщиха за идването ни. Когато те излязоха, Аеша махна тюленото си було и заповяда на Лео да я прегърне и целуне. Лео се подчини и направи това с по-голяма пламенност и удоволствие, отколкото преди. Кралицата сложи бялата си ръка на главата му и се вгледа в очите му.
— Ти би искал да знаеш, Каликрат, кога ще можеш да ме наречеш своя — каза Аеша — и кога изцяло ще си принадлежим един на друг? Ще ти кажа. Преди всичко, ти трябва да бъдеш такъв, каквато съм аз, не безсмъртен, но предпазен от разрушителната сила на времето! Сега аз не мога да бъда твоя съпруга, защото двамата сме твърде различни; прекомерният блясък на моето същество може зле да ти се отрази. Ти няма да имаш сили да ме гледаш дълго време, защото очите ти ще заболеят, чувствата ти ще се притъпят и аз ще бъда принудена да се покривам пред теб! И така! Тази вечер, преди залез ще заминем и утре, на разсъмване, ако всичко върви добре и не съм забравила пътя, ние ще се озовем пред скалата на живота; ти ще се измиеш в огъня на живота и тогава, Каликрат, ти ще можеш да ме наречеш своя жена, а аз свой съпруг и господар!