— Той се е убил! — извиках аз. — Така и мислех!
— Сега — продължи Лео да чете, — доста говорих за себе си. Холи, моят верен приятел (на когото съм те поверил), ще ти разкаже за необичайната древност на нашия род! В тая кутия ти ще намериш доста доказателства за това. Старинната легенда, написана върху съда, която ти ще прочетеш, ми бе съобщена от дядо ти при смъртното му ложе. Тя ми направи огромно впечатление. Когато бях на 19 години, поисках да узная истината: много неща видях със собствените си очи. Пътувах и стигнах брега на Африка, неизследваната област, на север от Замбези. Там се намира височина, на края на която стърчи планински връх, приличащ на главата на етиопец.
Там узнах за един туземец, който извършил някакво престъпление и бил изгонен от народа и от страната си, огромните планини на която приличат на чаши, а дълбоките им пещери са обградени от безкрайни блата. Узнах също, че народът на тая страна говори арабски и се управлява от «една красива, бяла жена», която рядко се появява, но има голяма власт над живите и мъртвите. Всичко това ми бе потвърдено от един човек, който почина от блатна треска. Поради недостиг на провизии и по причина на първите симптоми на болестта ми, която ме доведе до гроба, бях принуден да напусна тая страна. Корабът, с който пътувах, претърпя корабокрушение; аз бях изхвърлен на брега на Мадагаскар и спасен от един английски кораб, който ме доведе до Аден. От там отплувах за Англия с намерение, при първа възможност, отново да се заловя с издирванията си. По пътя си се отбих в Гърция, където срещнах твоята майка и се ожених за нея. После се роди ти, а тя умря. Болестта ме счепка в ноктите си. Но все пак не губех надежда: изучавах африкански езици с цел отново да се върна в Африка и да открия тайната на моя род. Но болестта напредваше и краят бе близък! Ти, сине мой, едва започваш своя жизнен път и аз ти съобщавам резултата на моя труд, ведно с доказателствата за древния произход на нашия род.
Аз не мисля, че това е празна басня. Щом съществува живот, как да не съществуват средства за безкрайното му продължаване? Но аз не искам да ти внушавам каквото и да било. Чети и сам отсъди. Ако желаеш да предприемеш някакво изследване, аз съм се разпоредил да имаш необходимите средства. Ако смяташ, че легендата е някаква химера, заклевам те да унищожиш този съд, надписите и да забравиш всичко! Може би това ще е и най-умното! Онзи, който иска да узнае великите и тайни сили на природата може да се жертва за тях! Но ако поискаш да разкриеш тайната и излезеш от изпитанията прекрасен и млад, недосегаем от самото време и старостта, дали ще бъдеш щастлив? Избирай, сине мой! Нека вечната сила, която управлява света, ръководи и теб, и решението ти за собствената ти съдба бъде съдбата, подвластна на висшия разум и хармония. Прощавай!“
— Какво ще кажете за това, чичо Хорас? — попита Лео, като постави писмото на масата.
— Какво да кажа ли? Твоят покоен баща е бил побъркан! — отговорих аз сериозно. — Мислех същото и в оная паметна нощ, преди двадесет години, когато дойде при мене! Той сам е ускорил смъртта си, бедният! Всичко това е цяла безсмислица!
— Вярно, сър! — потвърди Джоб тържествено.
— Добре, нека видим, какво ще каже този съд! — каза Лео, като преведе гръцките надписи.
„Аз, Аменартас, от царствения дом на египетските фараони, жена на Каликрат (Прекрасния и Силния), жрец на Изида, любимец на боговете, на когото са се подчинявали демоните и който сега е умрял, завещавам това на моя малък син Титисфен (Могъщ Отмъстител). Аз избягах с твоя баща от Египет във времето на Нект–Небера (последният египетски фараон), защото той, поради любовта си към мен, бе нарушил свещения закон. Ние подехме на юг, плавахме по вода, скитахме се 24 луни (месеца) по брега на Либия (Африка), срещу изгряващото слънце, там, където при самата река се намира голяма скала, прилична на главата на етиопец. На разстояние 4 дена път от устието на реката, бяхме изхвърлени на брега, но мнозина от пътниците потънаха и умряха. Някакви диви хора дойдоха през блатата и равнината, взеха ни и ни носиха 10 дена, докато се озовахме при една стръмна планина. Тук някога е имало голям град, от който са останали руини. Те ни заведоха при кралицата на тая страна, която има навик да поставя нажежени гърнета върху главите на чужденците. А бидейки вълшебница, тя притежаваше свръхестествени познания, вечен живот и хубост! Тая кралица погледна любовно твоя баща Каликрат и поиска да ме убие, а него да вземе за съпруг. Но той ме обичаше много и се боеше от нея. Тогава, благодарение на своето изкуство в черната магия, тя ни изпрати в едно ужасно място и ни показа огнения стълб на живота, който никога не угасва. Там тя стоя обхваната от пламъка, но излезе невредима и озарена от неземна красота.