— Няма нужда — каза той. — Всичко е ясно за нас, за съседите и за тебе.
— Аз бих желала да стане още по-ясно. Влез и затвори вратата след себе си.
Динко влезе и седна на единствения стол в стаичката, който изскърца под тежестта му. Ирина му поднесе табакерата си, в която имаше експортни цигари с позлатени краища. Динко втренчи намръщено погледа си в малкия сребърен предмет, украсен с рубини, но не взе от цигарите.
— Е, да!… Това е от него — ядосано произнесе тя. — Хубав подарък, нали?
— Хубав и скъп — равнодушно отговори той, като запали от своите цигари.
Настъпи мълчание, в което Ирина предусети, че той щеше да почне направо. И тя му беше благодарна за това.
— Слушай!… — каза той със спокоен тон, който я изненада и дори някак разстрои. — Аз съм единственият от роднините, който би могъл да те разбере. Дори покойният чичо не можеше да направи това. Той беше честен, но скован от еснафския морал на средата си… И това ти дотягаше, нали?…
— Да — отговори тя тихо.
— Уверена ли си, че аз мога да те разбера?
— Не напълно.
— Тогава да допуснем, че имам поне добра воля за това.
— Нека допуснем — каза тя скептично и равнодушно.
Той погледна мрачно малката й нежно-мургава ръка със златен часовник и тъмночервен маникюр. Червилото на устните й беше оставило следи върху позлатения край на цигарата. Нищо не издаваше отчуждеността на Ирина от семейството така добре, както тази изящна, грижливо поддържана ръка. И все пак в нея имаше нещо, което напомняше, че беше ръка на момиче от народа. Това бе нейната закръгленост и здравината на мускулите от китката нагоре.
— Да, нека допуснем!… — той се усмихна горчиво. — Тогава аз бих могъл да ти задам няколко въпроса, без да помислиш, че се бъркам в живота ти или се опитвам да ставам опекун.
— Опекун ли?… — повтори тя като студено ехо. — Не, нямаш право… От къде на къде?
— Естествено!… Говоря ти като приятел… Или като представител на семейството, ако думата приятел те дразни.
— Не, не ме дразни. — Тя угаси цигарата си. — Какво искаш да узнаеш?
— Не това, което предполагаш. Оставям външната форма настрана.
— Много добре!… — каза тя и в гласа й прозвуча сдържана признателност. — Аз не мога да се омъжа сега за Борис.
— Не, не е важно дали ще се омъжиш, или не.
Тя го погледна с изненада. Умните му зелени очи бяха втренчени неподвижно в лицето й. От тях се излъчваше ведър и спокоен блясък, който й даваше смелост да говори откровено.
— Тогава какво?… — попита тя кротко. — Ако мислиш, че аз получавам от него големи суми, лъжеш се!… Аз приемам само онова, което ми е необходимо, за да се движа в средата му.
— И това е без значение — продължи той, като я смайваше все по-силно. — По-важно е да бъдеш наясно със себе си… По-важно е да знаеш какво обичаш: самия Борис или неговия свят?
— Мога да ти отговоря веднага. Обичам само Борис.
— А на мене ми се струва, че не го обичаш вече — продължи той с равен, замислен глас. — Ти не би могла да обичаш един мъж, който те захвърли като парцал, за да се ожени за Мария, за да спечели „Никотиана“… Спомняш ли си в какво състояние се намираше тогава?… Как, нима си забравила вече това?
— Аз страдах, защото го обичах — бързо произнесе тя. — И сега го обичам!… И винаги ще го обичам!… На всичко съм готова заради него!… — Гласът й внезапно стана ироничен: — Друго?… — попита тя.
— Не, няма друго!… — каза той с мрачна усмивка. — Това те оправдава напълно.
— Мисли каквото искаш — произнесе тя.
Лицето му отново стана спокойно и сериозно.
— Най-малкото ще бъда уверен, че се самоизмамваш. Той драсна кибрит и запали още една от острите си цигари. — Значи го обичаш?… — Гласът му прозвуча почти без ирония. — Но едва ли толкова, колкото преди, а това значи много при сегашните обстоятелства.
— Какво например?
— Това, което казах преди малко. Ти обичаш всъщност неговия свят… Сега ти обичаш Борис дотолкова, доколкото държиш за неговия свят… за суетността да бъдеш любовница на мъж, от когото всички треперят.
— Остава да ме наречеш и платена любовница. Все ми е едно.
— Аз се боя именно от момента, в който сама ще се почувствуваш такава.
— А ако се омъжа за него? — попита тя презрително.
— Ще бъде само успех в кариерата ти.