Фон Гайер прие идването й като кацане на досадна муха.
Лихтенфелд, който не пропущаше случай да ухажва всяка красива жена, побърза да заеме празното място, което Костов беше оставил между Ирина и себе си. Лихтенфелд предложи за двадесети път на Ирина да я научи да плува, но тя отказа. Баронът се увери, че тази жена представляваше непревземаема крепост. За нея трябваха пари, много пари!… А Лихтенфелд нямаше никак пари. Горчивото съзнание за това се присъедини към лошото му настроение от сутринта. И той бе слушал немските радиостанции почти цялата нощ, и той бе разстроен и гневен от сутринта, задето един мръсен австрийски ефрейтор заповядваше над осемдесет милиона немци, включително и над него — Еберхард фон Лихтенфелд.
Докато баронът показваше пред Ирина умението си да забавлява жени, Зара наведе над фон Гайер бедуинската си глава и почна да му разправя поверително най-новите слухове между англофилски настроените обитатели на вилите. Украсени от въображението на Зара, тия слухове поразяваха със своята глупост. Германецът направи с ръка движение на досада и я накара да млъкне. Стори му се, че Зариното сътрудничество обиждаше немската разузнавателна служба, но нямаше какво да се прави. Човекът, който завеждаше тази служба в София, беше обикновен полицейски дръвник, когото един провинциален обергрупенфюрер беше издигнал до дипломатически пост.
След малко Ирина стана и влезе в кабината да се облече.
Лихтенфелд и Зара отидоха да плуват, а Костов се премести по-близо до фон Гайер.
— Какво представлява всъщност това момиче? — попита германецът, след като Ирина си отиде.
— Тя е поддържана жена — отговори мрачно експертът.
— Но не в най-вулгарния смисъл на думата, нали?
— Разбира се, че не!… Тя е просто лъгана и разочарована на няколко пъти от господин Морев, който има твърде, малко скрупули към жените. Отношенията им са пред скъсване.
— Така ли?… — иронично произнесе германецът. — И това й тежи?
— Да. Оплака ли ви се?
— По-скоро позира.
— Човек позира понякога, за да спаси достойнството си.
— Жалко!… — разсеяно забеляза фон Гайер. — Значи, те ще се разделят?
— Не съм уверен в това. В известно отношение те не могат един без друг.
— Ако се разделят, губим един интелигентен партньор за бридж.
В гласа на германеца прозвуча наистина съжаление.
— Да, губим!… — скръбно потвърди Костов. — Освен ако й намерим някакъв почтен доход, чрез който би могла да остане в нашата среда.
— Какъв? — попита фон Гайер.
— Комисиона например.
Свежото лица на фон Гайер остана неподвижно, но около очите му се образуваха ситни бръчици на хладен, вътрешен смях.
— Трябва да помислим върху това — каза той.
— С нея не може да се постъпи как да е — добави експертът.
Германецът се загледа в синевината на морето, сякаш съобразяваше нещо, и след къса пауза рече с усмивка:
— Вие не страдате ли от твърде големи скрупули по отношение на жените?
— Не — почти грубо отвърна Костов.