След малко той почука на вратата и гласът му попита някак разкаяно:
— Мога ли да влеза?
— Не — отговори тя.
Но понеже чукането му продължаваше настойчиво, тя стана, избърса сълзите си и като отвори вратата, произнесе сурово:
— Какво искаш?
— Искам да поговорим още малко — каза той. И после, за да избегне всякакво подозрение, добави бързо: — Слез долу.
— Не, няма да слеза. Разговорът ни е свършен.
Лампите в коридора горяха и под светлината им той забеляза, че очите й бяха зачервени от плач.
— Не можех да постъпя другояче — обясни той. — Трябва да бъда постоянно нащрек. Ако ме уловят, ще ме изтезават ужасно, а може да пострада и самият Борис.
— Борис ли?… — произнесе тя внезапно. — Нима се безпокоиш и за Борис?
— Да, все пак той ми е брат.
— Брат!… — повтори тя учудено. — Не, Борис не ти е никакъв брат!… Той е отровна змия, която ще те ухапе някога.
Той я погледна критично.
— Защо си плакала?
— Не, не съм плакала.
— На китката ти има кръв.
— Не, няма никаква кръв.
Той я улови за лакътя и повдигна бавно ръката й.
— Нервите ти не са в ред — каза той съчувствено.
— Не, всичко у мене е в ред.
— Виждам!… Този свят те е опустошил добре.
Тя се дръпна и отвори вратата, като омота носната кърпичка около китката на ръката си. Той седна на един стол до кръглата маса, а през това време Ирина отиде до нощното шкафче и взе някакво хапче.
— Какво гълташ? — попита той.
— Не мога да спя и вземам приспивателно.
От гората през отворения прозорец долиташе тъжното свирене на вятъра. На небето грееше ярка луна. Някъде самотно бръмчеше самолет. Зад планинските гребени, между лабиринта от върхове и долини, полетя червена ракета, безшумна като падаща звезда. Всичко това бе наситено с някаква тиха, тревожна и парлива неизвестност, която опияняваше.
Той произнесе:
— Още не мога да определя с коя от двете любовници на брат ми имам работа: добрата или лошата.
— Брат ти не е развратен — каза тя. — Той има само една любовница.
— Сигурна ли си? — попита той с усмивка.
— Да — отговори тя безразлично.
— Навярно му липсва време?
— Или може би наклонност… Главната му страст е да трупа пари и опропастява достойнството на хората.
Той се намръщи и замълча, после попита:
— А какво представлява Зара?
— Тя му върши търговския шпионаж между германците и получава заплата за това.
— Красива ли е?
— Прилича на бедуинска принцеса.
— Моята майка ми писа за вас… Но аз не можах да свържа имената с качествата ви.
— Между двете няма съществена разлика.
— Стига с това!… Защо нарече брат ми отровна змия?
— Защото помислих за миг за твоята безопасност.
— Само за миг ли?
— Да, не заслужаваш повече. Ти си груб и непроницателен.
— Може би само груб — усмихна се той. — А грубостта се дължи на много неща, които не познаваш.
Тя не отговори и се загледа тъжно, с някакво потиснато вълнение в хубавите му тъмни очи. Кожата на лицето му имаше здрав загорял оттенък, а в черната му коса не прозираше нито един бял косъм. Той изглеждаше млад, макар да бе пет или шест години по-възрастен от Борис. Чертите на лицето му бяха остри, правилни, без преход и полусенки. От тях лъхаше пламъкът на страстен характер, горещината на мъжество, което бе малко сурово, но откровено и честно. Той беше почти цяла глава по-висок от Борис. В движенията на широките му рамене, на силните му ръце и крака имаше някаква особена, котешка пъргавина. Но с всичко това той щеше да прилича на сладникав спортист, на шампион по плуване или тенис, ако интелектуалната сила в израза на лицето не придаваше на цялата му личност нещо драматично, нещо ведро, самоуверено и твърдо като скала. Но тази твърдост бе лишена от тесногръдието на стихийната упоритост, от лудешкото себеотрицание на комунистите, които Ирина познаваше от Медицинския факултет. Този човек бе пак комунист, но от друг калибър, от друга школа, от друг далечен, огромен, непознат и свободен свят, където разумът и предвиждането управляваха всичко, та не оставаше място за фанатизъм и заслепение. И тогава й се стори, че ако беше срещнала този мъж преди десет години, нямаше да съществуват нито Борис, нито „Никотиана“, нито фон Гайер, нито всички други епизоди, страсти, наслади и покварени удоволствия, които бяха опустошили живота й досега.