— Доведох ви помощник — каза лекарят. — Той се отегчава при нас, а тука може да бъде полезен… В Евангелието е писано да помагаме на болните, нали, отче?
— Щом заповядвате!… — мрачно отвърна свещеникът.
— Заповядват капитанът и Светото писание. — Лекарят извади от чантата си нови ампули. — А капитанът нямаше да ви нахока така, ако не всявахте паника между войниците… Как е болният? — обърна се той към Костов.
Експертът му описа състоянието на Борис през последните часове. Лекарят поклати глава.
— Кръвната натривка е положителна за тропична малария и положението му е сериозно — каза той. — Намерихте ли кола?
— Не — отговори Костов. — Трябва да изляза и да потърся гърка.
— Добре. През това време отецът ще стои при болния.
Свещеникът не отговори. Той приседна до леглото, като остави куфарчето си до стената и се загледа начумерено във върховете на ботушите си. Лекарят събуди Борис и му направи инжекция с плазмохин. Генералният директор на „Никотиана“ се опита да бъде любезен.
— Костов, спомняте ли си?… Татко Пиер се отплащаше на лекарите си както трябва… Така мисля да постъпя и аз. Как е името ви, докторе?
Лекарят се изсмя тихо.
— Не се шегувам, докторе!… — Болният извади от джоба си чекова книжка и надраска някаква цифра. — Заповядайте!… Това е само аванс.
Лекарят продължаваше да се смее и отблъсна полека ръката му.
— После!… — каза той. — Нека ви излекувам.
— Вземете, не се стеснявайте!… — щедро настоя Борис.
Той се опита да пъхне чека в ръката му, но не можа. Чекът се хлъзна и падна на пода. Лекарят не го дори погледна. Борис замълча. Усилието, с което говореше, го бе изтощило. Виеше му се свят, предметите в стаята изглеждаха разводнени, а разговорът между присъстващите сякаш идеше от много далеч. Борис се унесе и заспа отново.
Докато лекарят беше в стаята, мобилизираният свещеник хвърляше непрестанно враждебни и подозрителни погледи към него, а след излизането му се прекръсти и рече:
— Ще ни изколят тия гадове… Господи, спаси дечицата ми.
— Кой ще ни изколи? — сърдито попита експертът.
— Ако не гърците, комунистите!… — отговори свещеникът и червеникавата му брада затрепера от вълнение. — Тоя човек готви бунт в интендантството.
— Бунт ли?… — мрачно произнесе Костов. Той запали цигара и попита с резигнация: — Защо му е да се бунтува?
— Защото е комунист!… По цял ден снове между войниците и прави шушу-мушу с тях… Съветският съюз това, Германия онова… А от снощи се хвали открито, че е комунист.
— Вие от що се боите? — Експертът облече сакото си с намерение да иде у Кондоянис.
— Ако решат да избиват, ще почнат с мене… Вчера един ми се закани, уж на шега… Господи, смили се над дечицата ми, не ги оставяй сирачета!…
Костов се изсмя. Свещеникът го погледна обидено, но не се разсърди.
— Вие къде отивате? — попита той и на лицето му се изписа тревога.
— Имам работа в града. — Експертът си спомни, че все още не беше купил нищо за Аликс. — Трябва да намеря един човек и да направя някои покупки… Има ли кукли по магазините?
— Кукли?… Не, не съм виждал… Защо ви са кукли сега?
— Подарък — сухо отвърна Костов.
— Да. — Свещеникът въздъхна тъжно. — Вие, богатите, можете да си позволите това… Аз търсих за моите деца кундури, но не намерих никакви… С какво ще ги купите? — попита той и грубото му червено лице се оживи от внезапен интерес.
— С български пари.
— Никой не ги приема сега… Но аз мога да ви услужа с ултрасептил.
— Защо ми е ултрасептил? — попита експертът.
— С него можете да купите всичко… Донесох го от България и тук върви като злато.
— Значи, вие пренасяте контрабандно лекарства против венерически болести?
— Господ ще ми прости. — От гърдите на свещеника се изтръгна въздишка на разкаяние. — Когато се връщах от отпуска, един фелдшер ме излъга, та купих десет туби, за да ги продам тук… Сиромах човек съм, исках да купя на децата си кундури… А сега не зная какво да правя с хапчетата. Половината си заплата дадох за тях.
Свещеникът се загледа тъжно пред себе си, потресен от несполучливата сделка.
— А какво мислехте да ги правите, когато ги купувахте? — съчувствено попита експертът.
— Щях да ги дам на един подофицер от моето село и да разделим печалбата. Той е хитър човек, мушка се навсякъде… Но когато дойдох тук, полкът беше заминал, а да предлагам хапчетата сам, не позволява санът ми.