— В неделя следобед съм поканил гости — рече Бимби. — Ела и ти.
— Къде?
— В къщи.
— Сам ли живееш?
— Да. Разполагам с апартамент.
— Ще си помисля.
— Какво има да мислиш?
Тя дръпна глава назад и се разсмя. Не отказа направо, понеже не искаше да има вид на изплашена глупачка. Но Бимби взе смеха й за пълно съгласие и я притисна още по-силно.
— Кои са другите гости? — попита Ирина.
— Госпожица Дитрих, която вече познаваш, един симпатичен австриец на име Кршиванек и още няколко двойки.
— А ние ще представляваме ли двойка? — попита тя.
— Това зависи от тебе.
Ирина се разсмя пак.
— Ами госпожица Дитрих?
— Ти прекаляваш!… — разсърди се Бимби. — Госпожица Дитрих съвсем не е глупава и ревнива жена. Ние ще представляваме само търговска двойка.
— Добре. Ще помисля.
Джазът млъкна, лампите светнаха и танцуващите се отправиха към местата си.
— Престани да си въобразяваш само глупости — каза Бимби, когато седнаха на масата. — Искаш ли да поговорим сериозно?
— Да, разбира се.
Той й наля вино. За да насърчи глупостта му, Ирина го изпи. Бимби се усмихна самодоволно.
— Предлагам ти само едно най-почтено сътрудничество — продължи той. — Бих желал да се увериш първо в това. От какво семейство произхождаш?
— От еснафско.
— В какъв смисъл?
— Баща ми е дребен чиновник.
В кухите, сънливо-присвити очи на Бимби блесна иронично пламък на доволство. За първи път Ирина не почувствува гняв, а само съжаление към снобизма на мъжете от добри семейства.
— Така!… — измърмори той. — Не личи никак. В края на краищата това е без значение. Ти имаш вид на много фино момиче.
Тя отново отпи няколко глътки вино. Не се боеше от замайването, тъй като беше свикнала от къщи. Чакъра й позволяваше да пие обед и вечер по чашка вино. Тя съзна, че виното от лозето на баща й беше много по-хубаво от този подправен мискет в запечатани бутилки.
— Какво искаше да ми кажеш? — попита тя спокойно.
Бимби отново стана самоуверен.
— Нищо неприемливо дори за едно момиче с предразсъдъци като тебе. Ти трябва да имаш пълно доверие в мен… Аз ще ти помогна да влезеш в изискана среда, която инак би била недостъпна за тебе. Ти имаш качества, които могат да ти осигурят успех.
— Мислиш ли?…
— Да. Наблюдавам те отдавна. Ти не обичаш живота, който водят останалите студенти… Баща ти трябва да е заможен?
— Сравнително.
— Аз го уважавам, задето е решил да ти даде образование. Срещал съм такива хора в провинцията. Но питаш ли се какво ще стане с тебе след пет години? Селска лекарка!… Нищо повече. Ти съзнаваш много добре, че това е съвсем недостатъчно за тебе, нали?
— Да — откровено призна Ирина.
— Значи, трябва да намериш още сега среда и връзки, които да те спасят от това.
— Как да ги намеря?
— С приятната си външност и дарба да разговаряш. Ти трябва да посещаваш чайове у добри семейства, да играеш покер и бридж. Лятото ще прекарваш във Варна или Чам Кория, а зимно време няма да пропускаш нито един приличен бал.
— Но за това трябват пари.
— Ще ги спечелиш!
— С убеждаване ли?
— Да, но не ме разбирай вулгарно.
— За съжаление, разбирам те именно така.
— Това се дължи на твоята неопитност — каза Бимби. — Изслушай ме докрай!… Представи си, че днес пристига някой сериозен чужденец. Госпожица Дитрих или други ни поставят веднага във връзка с него. Превзетите глупци го чакат да се заинтересува сам за тях. Ние обаче не го оставяме да скучае в хотела. Показваме му София, отвеждаме го с кола до Чам Кория, запознаваме го с приятна компания и докато го забавляваме така, събираме и правим оферти за всичко, което го интересува. Това е напълно естествено, когато човек е общителен, има връзки и знае чужди езици. Нашето предимство е, че не сме нито отегчителни, нито алчни. Ето това положение ще използваме ние.