— Разбира се!… — иронично отвърна Лихтенфелд. — Понеже ни третира като обикновени чиновници, ние ще го заставим да спазва работното време.
Лихтенфелд намекна това преди всичко с оглед към себе си. Той беше напълно убеден, че службата му — поне неговата — трябваше да бъде чисто представителна, т.е. почти дипломатическа. С техническата страна на въпросите, преглед на мостри, изчисления и разни други гадости трябваше да се занимава само Прайбиш.
— Грешите!… — възрази Прайбиш. — Ние сме негови съветници.
— Съветници ли?… — Баронът се обърна с ръце в джобовете и погледна сърдито тлъстичкото лице на Прайбиш. — Само обикновени секретари!… Той взема решенията сам.
— Нищо подобно!… — Експертът сви дебелите си бърни и неодобрително тръсна глава. Педантичното му чувство за дисциплина се раздразни от своеволието, с което баронът тълкуваше нещата, с цел да злепостави фон Гайер. — Ако говорите за Кршиванек, решението зависи от трима ни.
— Слушайте, Прайбиш!… — Лихтенфелд седна на масата. — До гуша ми дойде от препирни с кого да работим и с кого не… Защо не харесвате Кршиванек?
Умните плебейски очици на Прайбиш погледнаха барона учудено.
— Защото няма да върши работа… Никакви политически връзки, тепърва ще създава организация, слаба техническа опитност… И най-сетне сведенията за миналото му са лоши. Какво искате още?
— А другият?
— Другият е солиден човек. И Тренделенбург го препоръчва.
— Но всички сведения говорят, че е ужасно хитра лисица.
— Ние да не сме глупави?… Значи, ще ни бъде полезен.
— Ами писмото от Бромберг?
— Първо ще гледаме интересите на Германия и концерна, а после роднините на Бромберг.
— Прав сте!… — Баронът призна лоялно здравата логика на човека от третото съсловие. — Но „Никотиана“ има връзки с Полша, Америка и Холандия.
— Какво от това?
— Може да ни играе. Остава с малко развързани ръце.
— Ще ги стегнем после.
Лихтенфелд се замисли. Дойде ред да покаже собствената си съобразителност.
— Аз мисля, че бихме могли да направим това и сега — каза той.
— Как?
— Ще дадем една малка част от доставките на Кршиванек, за да държим „Никотиана“ в шах.
— Това е умно — забеляза Прайбиш, след като помисли малко. — Кажете го на фон Гайер.
— Не!… — отговори Лихтенфелд. — Кажете го вие! Фон Гайер мисли, че аз се боя от Бромберг, а това е глупаво и ме нервира. Един Лихтенфелд не може да се бои от никого. Аз гледам интересите на концерна, но не желая да минавам за страхливец… До гуша ми дойде от разправии и намеци…
Той млъкна внезапно. От коридора се чуха неравномерните стъпки на човек, който куцаше.
Фон Гайер влезе в трапезарията.
Той обиколи стаята с ледения си поглед, поздрави сухо по хитлеристки и седна на масата. Мургавото му лице бе силно зачервено от студа. Той имаше ниско, атлетическо тяло, голяма уста и металносиви очи. Смачканият му работен костюм изпъкваше контрастно пред модната елегантност на барона. Върху ревера на сакото му беше пришита лентичката на железния кръст. От цялата му личност лъхаше романтиката на минали феодални времена, бездушната коравина на прусак и спокойствието на работлив германец. Ако у фон Гайер се беше въплотил средновековният дух на рицар-разбойник, в сравнение с него Лихтенфелд приличаше на изродено придворно конте. През Първата световна война фон Гайер беше летец от прочутата ескадрила на Рихтхофен. Куцаше от падане при въздушен бой.
Веднага слез влизането му прислужникът донесе от кухнята мляко и кафе. В трапезарията настъпи студено, почтително мълчание. Прайбиш разряза една кифла и я намаза с дебел слой масло. Баронът сръбна от чашата си и направи гримаса: млякото не беше прецедено от каймака.
Фон Гайер втренчи в лицето му ледените си очи.
— Лихтенфелд?… — попита той. — Къде бяхте онази вечер?
— В легацията — отговори Лихтенфелд, — фрау Тренделенбург ме покани на бридж.
— С кого?
— С Хайлборн и Хаазе.
— А после къде отидохте?
— После?… — Лихтенфелд повдигна вежди, сякаш се мъчеше да си спомни маловажна подробност. — В един бар.
— Кой ви разреши?
— На мене ли? — обидено попита Лихтенфелд.
— На вас естествено!… — свирепо повиши гласа си бившият летец. — Колко пъти ще повтарям да не се афишира идването ни?