— Кой ще ме види в някакъв бар?
— Шпионите!… — извика фон Гайер, почервенял от гняв. — Шпионите!… Тъкмо тия, които не трябва да знаят, че сме тук. Още утре враговете ни ще предложат търговски преговори на българското правителство.
— И никога няма да сключат спогодба.
— Престанете!… За нас всеки ден струва година. Лихтенфелд не отговори и героично изпи всичкия каймак.
В гърдите му се надигна глуха омраза срещу Немския папиросен концерн, срещу Хитлер и всички националсоциалисти, които така своеволно потъпкваха свободата на един Лихтенфелд.
Той бе взел решение да се запише в хитлеристката партия през една влажна пролетна вечер, когато по „Унтер ден Линден“ маршируваха огромни тълпи с факли и шлемове, пеейки „Хорс Весел“, а по площадите изгаряха книги. Думкането на барабаните и тактът на хиляди чизми го бяха опиянили. Вечерта завърши с диви крясъци в едно бирхале, където влезе заедно с другите, за да подчертае симпатиите си към народа. Аристократи, капиталисти и работници се кълнеха във вярност към човека, който им обещаваше целия свят. Е, по дяволите!… Лихтенфелд не вярваше вече в изгодите на всичко това. Сега всеки глупак можеше да му заповяда каквото си иска. На един Лихтенфелд!… Безобразие!
Баронът се приготви да отговори тихо, но достойно, ала видя отчаяните гримаси, с които Прайбиш го съветваше да мълчи.
— Кой е дал адреса ви на Кршиванек? — мрачно продължи фон Гайер. — И каква е тази дама, която пита по телефона от негово име за вас?
— Секретарката му — сполучливо отговори Лихтенфелд.
— Що за интимност?
— Кршиванек е групенфюрер на тукашните австрийци — произнесе баронът.
Фон Гайер не отговори. Лихтенфелд се почувствува на здрава почва и реши да премине в контранападение.
— Струва ми се, че прекалявате с държането си към мене — рече той горчиво. — Всичко това може да стигне до партиен съд.
Тежките оловни очи на прусака се повдигнаха бавно.
— Внимавайте, Лихтенфелд!… В този съд ще обвинявам аз.
Фон Гайер прекрати работата точно в дванадесет часа. След това той облече един тъмен, малко по-изгладен костюм и заяви на Прайбиш и Лихтенфелд, че ще прекара следобеда и утрешния ден с Тренделенбург в Чамкория.
— Вие какво ще правите? — строго попита той.
— Мислим да отидем още веднъж на лов за зайци — невинно отвърна Прайбиш. — Един селянин обеща да ни заведе.
Малко преди да замине, фон Гайер влезе в стаята на експерта и му каза:
— Прайбиш, тази вечер ви предстои да се преструвате на глупак.
— Това няма да бъде трудно за мене — добродушно отвърна Прайбиш. — По отношение на жените аз съм наистина глупак.
Върху лицето на фон Гайер се появи гримаса, която приличаше донякъде на усмивка.
— Вие сте превъзходен човек, Прайбиш!… Значи така! Аз ще ви изненадам към полунощ. Но дотогава внимавайте Лихтенфелд и Кршиванек да не усетят нещо… Ние трябва да отворим добре очите на нашия барон и да му покажем какъв мошеник лансира пред Немския папиросен концерн… Изобличаването на Кршиванек ще сложи край на клеветите в Берлин срещу нас.
— Съвсем вярно, Herr Hauptmann.
— Трябва да се държите естествено и не се бойте от обектива на Кршиванек… Първото нещо, което ще направя, е да извадя ролката с филма. Ясно, нали!… Няма никаква опасност за вас.
— Разбирам, Herr Hauptmann!
Фон Гайер, придружен от Прайбиш, облече палтото си и слезе по стълбите към широката алея в градината, където го чакаше колата му. Към тях с иронична почтителност се присъедини и Лихтенфелд.
— Хайл Хитлер!…
— Хайл!
Фон Гайер тракна вратичката. Той не отиваше в Чам Кория, а на обед у Барутчиев, който беше поканил и Борис. Веригите върху задните гуми на автомобила издрънкаха глухо по замръзналия сняг. Над Люлин се спущаше червеникава мъгла. Между храстите на леденото поле с печални крясъци се издигаха и спущаха врани. От Витоша полъхваше тих смразяващ ветрец. Някъде в селото блееха овци.
— Махна се най-сетне — с облекчение въздъхна Лихтенфелд.
Черният работен ден за барона беше свършил. Почваше weekend-ът и Лихтенфелд знаеше как да се възнагради за прекараната в труд седмица.
— Вие сериозно ли мислите да отидете на лов? — обърна се той към Прайбиш.
— Ще поскитам малко.
— Няма да видите дори следа от заек. Аз обикалях напразно миналата седмица… Защо не останете при нас?