Поклатих глава.
— Една катерица го гледаше от короната на едно дърво. — каза и се засмя. — Неведение за това кое е важно и кое не е. Неподходяща реакция. Невинност. Палача беше дете и до момента, в който аз го поех, единственото което беше разбрал от нас, бе идеята, че това е игра: Той просто си играеше с нас и това е всичко. След което се случи нещо ужасно… Надявам се никога да не научите как се чувства човек, сторил нещо толкова отвратително с дете, което го е държало за ръката и се е усмихвало… Той усети всички мои реакции, както и тези на Дейв, докато той го водеше обратно.
Дълго време мълчахме.
— И така, ние го бяхме… травматизирали, — каза накрая, — или с какъвто и там шантав термин да го наречете. Ето това се случи през онази нощ. Измина време, докато ефектът се прояви, но в съзнанието ми няма капка съмнение, че това е причината за крайния срив на Палача.
Кимнах. — ясно. И вие вярвате, че той иска да ви убие заради това.
— А вие не бихте ли искал? — каза, — Ако вие бяхте започнали като нещо, а ние ви бяхме превърнали в личност, след което отново сме ви употребили като нещо, нямаше ли да искате и вие?
— Лейла пропусна доста неща в диагнозата си.
— Не. Тя само го е премълчала пред вас. Всичко е там. Но тя го е изтълкувала погрешно. Не я е било страх. Това за него просто е било игра — с останалите. Спомените му в тази част може и да не са толкова лоши. Аз бях този, който наистина забеляза проблема. Както го виждам аз. Лейла се обзаложи, че аз бих бил единствения, който той ще преследва. Очевидно не е изтълкувала нещо както трябва.
— Тогава, това, което не разбирам, — казах, — е защо убийството на Бърнс не я е обезпокоило в по-голяма степен. Не е имало начин да знае дали е бил паникьосан наркоман или Палача.
— Единственото, което ми идва наум е, че тя бидейки много горда жена — а тя беше такава — е искала да отложи диагнозата си, докато се появят несъмнени доказателства.
— Не ми изглежда нормално. Но вие я познавате, а аз не, а при това развитие на нещата, нейните предположения са били верни. Но също толкова ме безпокои още нещо: шлемът. Изглежда като че ли Палача е убил Дейвид, след което си е дал труда да го пренесе под вода по целия път до Сен Луис, само за да го захвърли на мястото на следващото убийство. Това няма никакъв смисъл, откъдето и да го погледнеш.
— Всъщност, има. — каза той, — Смятах скоро да стигна и до това, но мога да ви кажа и сега. Разбирате ли, Палача нямаше говорен механизъм. Общувахме посредством оборудване. Дон ми каза, че поназнайвате електрониката… ?
— Да.
— Е, накратко. Бих искал да проверите този шлем и да видите дали в него не е бърникано.
— Трудно ще е, — казах, — Нямам понятие какви са били първоначалните свръзки, а и не съм чак такъв гений в теорията, че да погледна нещо и да кажа дали ще работи като телеоператорна станция.
Той прехапа долната си устна.
— Все пак ще ви се наложи да опитате. Може да има физически белези — драскотини, счупвания, нови свръзки — не знам. Това е вашата област. Търсете.
Просто кимнах и го зачаках да продължи.
— Мисля, че Палача е искал да говори с Лейла., — каза, — или затова, че тя беше психиатър, а той е знаел че на ниво отвъд механичното не функционира добре, или защото е мислел за нея с понятието за майка. В крайна сметка, тя беше единствената участваща жена, а той имаше понятие що е майка — с всичките асоциации за уют, които следват от това — от съзнанията на всички ни. А може би и поради двете причини. Може да е взел шлема със себе си с тази цел. Разбрал е какво представлява, наблюдавайки директно мозъка на Дейв, докато е бил с него. Искам да го проверите, защото има вероятност Палача да е разкачил веригите за управление и да е оставил да работят само комуникационните вериги. Може да е занесъл шлема у Лейла в това състояние и да се е опитал да я накара да си го сложи. Тя се е уплашила — опитала се е да побегне, борила се е или е викала за помощ — и той я е убил. Шлемът повече не му е бил потребен, така че го е захвърлил и е напуснал. Очевидно на мен няма какво да ми казва.
Помислих над това и отново кимнах.
— Окей. Прекъснати вериги мога да забележа, — казах, — и ако ми кажете къде има инструменти, по добре веднага да се захващам.
Той направи с лявата си ръка жест да почакам.
— Впоследствие разбрах кой е бил пазачът, — продължи той, — Всички се отчетохме за анонимен подарък за вдовицата му. Правил съм някои неща за семейството му, грижил съм се за тях — по същия начин — до момента, в който…
Не го погледнах, докато говореше.