— Другите настояват да минем през тунела, макар че се отклонява от пътя ни с много мили — отвърна Матеус с остра нотка в гласа. — Но аз предпочитам по-лични форми на страдание и ще оценя твоята компания до Мирабар.
На Дризт му идеше да закрещи на лицемерния отец Матеус, който смяташе пропускането на едно хранене за голямо страдание и само използваше фасадата на монасите, тъй като наивните хора даваха монети на забулените фанатици, най-често просто за да се отърват от миризливите мъже.
Дризт кимна и загледа как Матеус извлича Джанкин.
— И после ще напусна — прошепна той.
Можеше да си повтаря отново и отново, че служи на богинята си и сърцето си, като защитава привидно безпомощната банда, но тяхното поведение често съвсем не съответстваше на тези думи.
— Ел, елффф… — изломоти брат Джанкин, докато Матеус го влачеше към другите.
21
Хефест
Тифанис гледаше как групата от шест фигури — петимата монаси и Дризт — бавно си проправяха път през галерията по западния път към Мирабар. Роди бе изпратил куиклинга напред, за да разузнае района, като му бе казал да насочи мрачния елф, ако го намери, обратно към него.
— Блийдър ще се погрижи за него — беше изсумтял той, удряйки страховитата брадва в дланта си.
Тифанис обаче не бе толкова сигурен. Елфидът бе видял как Угулу, със сигурност по-могъщ господар от Роди МакГристъл, бе ликвидиран от елфа, както и още един силен господар, Кароак — бе разкъсан от неговата черна пантера. Ако Роди осъществеше желанието си да се срещне в битка с Дризт, на Тифанис скоро щеше да му се наложи да си търси друг господар.
— Не-и-този-път, елфе! — прошепна неочаквано той. Беше му дошла идея. — Този-път-аз-ще-те-пипна!
Тифанис познаваше галериите към Мирабар — той и Роди ги бяха използвали миналата зима, когато снегът бе затрупал западния път — и бе научил много от техните тайни, включително и тази, която сега възнамеряваше да използва, за да си осигури предимство. Той направи широк кръг около групата, защото не искаше да разтревожи внимателния елф, но дори така стигна до входа на галерията дълго преди всички. Няколко минути по-късно, елфидът беше вече на миля под планината, човъркайки в сложната ключалка на подвижната решетка на крепостната врата, която изглеждаше недодялана за умелия куиклинг.
Брат Матеус вървеше начело по пътя през тунела с още един монах до себе си, а останалите трима завършваха отбранителния кръг около Дризт. Елфът ги бе помолил за това, за да не се набива на очи, ако се случеше да има някой наоколо. Той остави качулката си нахлупена ниско над очите, присви рамене и остана снишен в средата на групата. Не срещнаха никакви пътници и продължиха по осветения с факли път с твърди крачки. Стигнаха до кръстовище и Матеус спря рязко, видял вдигнатата решетка на пътя отдясно. На около три метра по-нататък се люлееше открехната една желязна врата, а пътят отвъд нея бе катранено черен, неосветен като основния тунел.
— Колко странно — отбеляза Матеус.
— Небрежно — поправи го друг от монасите. — Нека се молим за пътниците, които могат да не познават пътя така добре като нас и да поемат по грешен разклон!
— Може би трябва да затворим тази врата! — предложи трети.
— Не — прекъсна го бързо Матеус. — Там може да има някой, търговци например, които няма да са доволни, ако направим това.
— Не! — проплака неочаквано брат Джанкин и се втурна пред групата. — Това е знак! Знак от Бог! Ние сме призовани, братя мои, към Фестус, към върховното страдание!
Джанкин се обърна, за да тръгне към тунела, но Матеус и друг брат, които не бяха изненадани от обичайното му диво избухване, незабавно се втурнаха след него и го притиснаха към земята.
— Фестус! — изкрещя неистово Джанкин, а дългата му рошава черна коса се пръсна върху лицето. — Идвам!
— Какво става? — попита Дризт, който нямаше и понятие за какво говорят монасите, макар че се досещаше. — Кой или какво е Фестус?
— Хефестус — поправи го брат Матеус.
Дризт знаеше това име. Една от книгите, които бе взел от долината на Муши се отнасяше за знанията на драконите и Хефестус — древният червен дракон, живеещ в планините на северозапад от Мирабар.
— Това, разбира се, не е истинското име на дракона — каза Матеус между две изгрухтявания докато се бореха с Джанкин.