Кметът предложи на Чучулигата и другарите и да преспят в собствената му къща, но те предпочетоха да останат близо до фермата на Тисълдаун. Когато фермерите се разотидоха, тя се усмихна, а Роди си устрои лагер недалеч от сундабарския отряд, за да ги наблюдава отблизо. Зачуди се какво ли ще спечели МакГрисъл от това преследване — беше убедена, че в случая не става дума само за отмъщение, за белязаното му лице или загубеното ухо.
Не след дълго, джуджето, пазителката и Габриел се настаниха край лагерния огън в двора на фермата, а елфът-стрелец и другият войн от групата застанаха на пост.
— Наистина ли ще позволиш на това чудовище да дойде с нас? — попита джуджето.
— Това е техният град, скъпи Фрет — обясни му Дав. — Не мога да отрека, че МакГрисъл познава района.
— Но той е толкова мръсен — изсумтя джуджето.
Дав и Габриел се спогледаха усмихнати. Осъзнал, че няма да постигне нищо с аргументите си, Фрет разстла постелята си и се мушна в нея, като нарочно обърна гръб на останалите.
— Добрият стар Фредегар — промърмори Габриел. Чучулига се усмихна, но войнът забеляза искрената загриженост, изписана на лицето на пазителката. — Проблем ли има, лейди? — попита той.
Чучулигата сви рамене.
— Нещо не е наред в тази ситуация — започна тя.
— Жената в хамбара не е убита от пантера — отбеляза Габриел. Той също бе забелязал някои несъответствия.
— Фермерът, убит в кухнята, този, когото нарекоха Бартоломю, също не е убит от мрачен елф — добави пазителката. — Гредата, в която е бил счупен вратът му, е почти разбита. Само великан може да притежава подобна сила.
— Магия? — попита Габриел.
Жената повторно сви рамене.
— Магията на мрачните елфи е малко по-фина, според нашия мъдрец — каза тя и погледна към джуджето, което отдавна хъркаше, при това доста шумно — и по-изкусна. Фрет не вярва, че елфическата магия може да убие Бартоломю или жената по такъв жесток начин, нито пък да разбие вратата на хамбара. А и в следите забелязах нещо особено.
— Две следи от стъпки — заяви Габриел. — Едните оставени почти ден по-късно.
— И с различна дълбочина — добави Ястреборъката. — И едните, и вторите, могат наистина да принадлежат на мрачен елф, но първите, тези на убиеца, са прекалено дълбоки.
— Може да е шпионин на мрачните елфи — предположи войнът. — Омагьосан обитател на долните земи? Истинският мрачен елф е дошъл на другия ден, за да огледа работата на своето чудовище.
Този път и Габриел сви объркано рамене.
— Ще разберем — успокои го пазителката.
Войнът запали лулата си, а тя оправи постелята си и се приготви за сън.
— О-господарю, мой-господарю — завайка се Тифанис, когато видя гротескно премазания, полу-трансформиран баргест.
Куиклингът не тъжеше особено нито за Улгулу, нито за невръстния му брат, но смъртта на двата звяра щеше да се отрази драстично на бъдещето на дребния зъл дух. Той бе обединил силите си с Улгулу заради взаимната изгода.
Преди появата на баргестите, Тифанис прекарваше дните си в самота, като крадеше, когато и каквото можеше от близките селища. Беше уредил живота си добре, но въпреки това се чувстваше самотен и нещастен.
Улгулу беше променил всичко. Армията на баргеста му предлагаше защита и приятелство, а Улгулу, който винаги планираше нови и все по-ужасни убийства, непрекъснато го пращаше на различни важни и отговорни мисии.
Сега Тифанис трябваше да се прости с този живот — двамата баргести бяха мъртви и дребният дух не можеше да стори нищо, за да промени този факт.
— Пиводън? — запита се изведнъж куиклингът. Единственото създание, липсващо от бърлогата, бе именно планинският великан, а той можеше да се окаже добър другар.
Тифанис бързо откри следите му, водещи от пещерата и навлизащи дълбоко в гората. Малкият дух запляска развълнувано с ръце, може би около стотина пъти за изминалата секунда, после се стрелна напред, за да открие новия си приятел.
Високо в планините, Дризт До’Урден наблюдаваше светлините на Малдобар за последен път. Откакто бе слязъл в подножието на планината, след неприятната случка със скункса, мрачният елф се бе сблъскал с един кръвожаден свят, който не се различаваше особено от непристъпните владения на Подземния мрак. Всички надежди, които бяха пламнали у него докато наблюдаваше щастливото фермерско семейство, сега бяха убити, заровени под тежестта на вината и ужасните спомени от кръвопролитието, които щяха да го преследват вечно.