Физически Дризт вече се чувстваше малко по-добре — можеше да си поема дъх, въпреки пронизващата болка, а и раните по ръцете и краката му бяха започнали да се затварят. Щеше да оцелее и този път.
Загледан в светлините на Малдобар, поредния град, който никога нямаше да нарече свой дом, Дризт До’Урден се зачуди дали това не е за добро.
9
Преследването
— Какво е това? — попита Фрет и побърза да се скрие в диплите на късото зелено наметало на Ястреборъката Чучулига.
Пазителката, дори и Роди, се приближиха внимателно към странното създание, което лежеше простряно на земята и изглеждаше съвсем мъртво. За пръв път през живота си виждаха подобно същество — то приличаше на необичайна кръстоска между огромен гоблин и вълк.
С приближаването си към тялото, преследвачите набираха все повече кураж и накрая наистина се убедиха, че създанието е мъртво. Чучулигата се приведе над него и го побутна с меча си.
— Според мен е умряло преди повече от денонощие — заяви тя.
— Но какво е то? — отново попита Фрет.
— Някаква кръстоска — измърмори Роди.
Пазителката разгледа отблизо странните стави на създанието. Забеляза и многобройните рани по него, наподобяващи раните, оставяни от ноктите и зъбите на огромните котки.
— Променял е формата си — предположи Габриел, без да сваля бдителния си поглед от близките скали.
Чучулигата кимна.
— И е загинал преди края на трансформацията — добави тя.
— Не съм чувал за гоблини, които разполагат с такава магическа сила — възрази Роди.
— О, има ги — започна Фрет, приглаждайки ръкавите на меката си туника. — Имаше, по-точно. Гръби Безразсъдния, преобразен архимагьосник, който…
Някъде от високото се чу подсвирване и джуджето замлъкна. На ръба на клисурата стоеше елфът-стрелец Келиндил и размахваше живо ръце.
— Тук горе има още — извика той, когато всички погледнаха към него. — Двама гоблини и някакво гигантско същество с алена кожа. За пръв път виждам подобно създание!
Чучулигата огледа клисурата. Пазителката предполагаше, че ще може да се изкачи по стената й, но когато погледна към клетия Фрет разбра, че ще трябва да се изкачат по пътеката, да изминат разстоянието по-дълго от цяла миля.
— Ти оставаш тук — нареди на Габриел тя.
Непоколебимият мъж кимна и зае отбранителна позиция между няколко големи камъка, докато Чучулигата, Роди и Фрет се отправиха нагоре.
По средата на единствената криволичеща пътека, водеща към върха на клисурата, те срещнаха Дарда, другият войн от отряда. Набитият мускулест мъж почесваше наболата си брада и разглеждаше някакъв предмет, който приличаше на стоманен плуг.
— Това е на Тисълдаун! — извика Роди. — Виждал съм го във фермата. Счупен е, трябваше да се поправи!
— А какво прави тук горе? — попита пазителката.
— И защо по него има кръв? — добави Дарда и им показа петната по вдлъбнатата повърхност на плуга. Войнът погледна към дъното на пролома, после отново разгледа металния инструмент. — Някое клето създание се е ударило в него доста силно — замисли се на глас той, — а после е полетяло надолу в клисурата.
Всички втренчиха погледите си в пазителката, когато тя отметна гъстата коса от лицето си, обхвана брадичка с деликатната си, но силна ръка и се замисли, опитвайки се да намери ключа към тази нова загадка.
Уликите обаче, бяха прекалено малко. Само след миг тя вдигна отчаяно ръце и тръгна нагоре по пътеката. На края на клисурата, пътят се извиваше в друга посока и отдалечаваше от отвесната стена, но Чучулигата тръгна по самия край на дълбоката пропаст и стигна до мястото, намиращо се точно над скалите, при които бяха оставили Габриел. Войнът веднага забеляза пазителката и помаха, за да я успокои, че долу при него всичко е спокойно.
— Елате — помоли ги Келиндил и ги поведе към пещерата.
Веднага щом съзря кръвопролитието във вътрешното помещение, Чучулигата успя да си отговори на някои въпроси. В този миг, Фрет забеляза аленокожия гигантски труп в залата и извика:
— Невръстен баргест!
— Баргест ли? — озадачено попита Роди МакГрисъл.
— Разбира се — възкликна джуджето. — Това обяснява огромният вълк в пролома.