— Умрял е преди края на трансформацията — добави Дарда. — Множеството рани и ударът в земята са го убили.
— Баргест? — отново попита Роди, ала този път гласът му прозвуча доста раздразнено — едрият планинец не обичаше да го изключват от разговора, особено когато не можеше да проумее за какво точно става дума.
— Това е същество от друго измерение — обясни Фрет. — Твърдят, че е от Геена. Баргестите изпращат невръстните си деца в други измерения и светове, понякога дори и в нашия, за да се хранят и растат… — изведнъж джуджето млъкна, замисли се и промълви: — За да се хранят — наблегна на думите си то, обръщайки се към всички.
— Жената в хамбара! — спокойно промълви Ястреборъката Чучулига.
Членовете на отряда закимаха, съгласни с новите разкрития, но свъсеният МакГрисъл упорито продължаваше да подкрепя своята теория.
— Мрачният елф я е убил! — изръмжа той.
— В теб ли е счупеният ятаган? — попита пазителката.
Роди извади острието от една от многото си кожени дрехи.
Чучулигата взе оръжието и се наведе, за да огледа мъртвия баргест. Ятаганът отговаряше безпогрешно на раните на чудовището, особено на фаталната, нанесена в гърлото му. Жената се изправи, обърна се към МакГрисъл и вдигна ятагана:
— Твърдиш, че мрачният елф има две такива остриета — отбеляза тя.
— Кметът каза така — поправи я Роди. — А той го е чул от разказа на Конър, синът на Тисълдаун. Когато аз видях мрачния елф — натърти едрият планинец и прибра оръжието, — той имаше само един ятаган, този, с който е убил семейството на Тисълдаун!
Грубият МакГрисъл съвсем умишлено забрави да спомене, че мрачният елф наистина размахваше само един ятаган, но на колана си имаше не една, а две ножници.
Ястреборъката поклати подозрително глава.
— Мрачният елф е убил този баргест — каза тя. — Раните му са нанесени с подобно оръжие. Предполагам, че с другото острие, съответстващо на това, което е у теб сега. Ако погледнеш гоблините в преддверието, ще забележиш, че гърлата им са прерязани с ятаган, извит ятаган.
— Също като раните на Тисълдаун! — изръмжа Роди.
Чучулигата реши, че най-добре ще е да премълчи новите си предположения, но Фрет, който ненавиждаше едрия планинец, изрази на глас мислите на всички присъстващи, с изключение на МакГрисъл.
— Баргестът е убил семейството на Тисълдаун — заяви джуджето, припомняйки си двете следи от стъпки в двора на фермата. — Преобразен като мрачен елф!
Роди се ядоса, а пазителката се опита да усмири с поглед разбъбрилия се Фрет. Джуджето обаче, изтълкува това погрешно и реши, че погледът и е израз на удивлението от неговата забележителна мисъл, затова продължи гордо:
— Това обяснява двете следи от стъпки — първите, по-тежките, които принадлежат на бар…
— Ами съществото от клисурата? — обърна се Дарда към Чучулигата, разбрал желанието и да затвори [устата на Фрет. — Дали и неговите рани отговарят на извитото острие?
Пазителката помисли за миг и с леко кимване изрази благодарността си към война.
— Може би някои да — отвърна тя, после се обърна към Роди: — Но по-вероятно е да е убит от пантерата, котката, която ти твърдиш, че е собственост на мрачния елф.
Роди изрита мъртвия баргест.
— Мрачният елф уби семейството на Тисълдаун! — изръмжа той. Едрият планинец бе изгубил както кучето, така и ухото си, и нито едно заключение не можеше да му попречи да се сдобие с наградата от две хиляди златни монети, които кметът му бе обещал.
Някъде отвън се раздаде вик и сложи край на спора, за облекчение на пазителката и Роди. След като въведе групата в пещерата, Келиндил се бе върнал навън, за да проследи няколко следи, които бе открил.
Когато всички излязоха от бърлогата, елфът посочи към малкия отпечатък в мъха и промълви:
— Следа от ботуш. А това тук — той посочи няколко драскотини по камъните, — са ясни следи от борба. Предполагам, че мрачният елф е отишъл до ръба на клисурата и след това се е спуснал надолу в преследване на баргеста и пантерата, въпреки че засега това е само предположение.
Всички огледаха следите, открити от Келиндил, и само след миг пазителката, Дарда, и дори Роди, кимнаха одобрително.
— Трябва да се върнем в клисурата — предложи пазителката. — Може би ще открием следи отвъд пролома, които ще ни упътят и ще ни дадат по-ясна представа за станалото.