Ъндървил подрани за събранието на офицерския състав. Беше порядъчно изнервена заради онова, което беше намислила — нямаше желание да върви срещу началничката си, но може би щяха да приемат нейната петиция тъкмо така. Рачнер Тракт вече беше там и подготвяше собственото си изложение. На стената зад него бяха проектирани зърнести снимки с десетоцветен резонанс. Очевидно беше намерил още южняшки площадки за изстрелване на ракети — нови доказателства за помощта на Сродниците за „потенциални жертви на коварството на Съглашението“. Тракт кимна учтиво, когато тя и помощниците й се настаниха. Между Външното и Вътрешното разузнаване открай време съществуваха търкания. Външното следваше правила, неприемливо сурови за вътрешните операции, ала винаги си намираха извинения да им се бъркат. През последните няколко години отношенията между Тракт и Ъндървил бяха особено обтегнати. Откакто Тракт беше оплескал работата в Южната земя, беше много по-лесно да се оправиш с него. Дори и краят на света си има някои краткосрочни предимства — помисли си сърдито Белга.
Ъндървил прелисти дневния ред. Боже, пак тези щуротии. Или може би не.
— Какво мислите за тези тела на голяма височина, Рачнер? — въпросът не беше замислен като провокация. Когато ставаше дума за въздушна защита, Тракт нямаше от какво да се притеснява.
Ръцете на Тракт подскочиха — рязък жест на отхвърляне.
— След всичката шумотевица Въздушната защита докладва само за три забелязани тела. Забелязани, ама друг път. Дори и сега, когато знаем какво са постигнали Сродниците с антигравитацията, те пак не могат да проследят Паяците както трябва. Сега Началникът на Противовъздушна отбрана твърди, че Сродниците имали някаква площадка за изстрелване, за която аз не знам. Знаеш, че шефката ще ме натовари да я намеря… По дяволите! — Ъндървил не можеше да определи дали това последното е обобщеният му отговор в две слова, или току-що е забелязал нещо гадно в бележките си. Така или иначе, Тракт нямаше какво повече да й каже.
Останалите вече бавно се събираха: Началник Въздушна отбрана Дъгуей (който се настани на най-отдалечената от Рачнер Тракт стойка), Началникът на Ракетни нападения, Началник Връзки с обществеността. Влезе и самата шефка, последвана от кралския Личен министър на финансите.
Генерал Смит призова събранието към ред и приветства официално финансовия министър. По документи министър Нишнимор беше нейна единствена началничка освен самия крал. В действителност Амбърдън Нишнимор беше стара дружка на Смит.
Небесните тела бяха първата точка от дневния ред и всичко мина точно както Тракт беше предвидил. Въздушната отбрана беше продължила да се ровичка по трите наблюдения над обектите. Последният компютърен анализ на Дъгуей потвърждаваше, че това са спътници на Сродниците — или от онези изскачащите спътници-разузнавачи, или може би изпитания на маневрираща антигравитационна ракета. Какъвто и да беше случаят, никой от тях не бе забелязан повторно. И никой не беше изстрелян от никоя от познатите площадки на Сродниците. Началникът на Въздушната отбрана особено наблегна на нуждата от компетентно вътрешно наземно разузнаване на територията на Сродниците. Ако врагът имаше подвижни катапулти, важно беше да се научи за тях. Ъндървил донякъде очакваше Тракт да избухне при намека, че неговите хора за пореден път са се провалили, но Полковникът прие сарказма на началник въздушната отбрана с безстрастна учтивост. Тракт знаеше, че това му е най-малкият проблем — последната точка от днешния дневен ред беше неговото истинско отмъщение.
После се изказа началникът на Връзки с обществеността.
— Съжалявам. Няма начин да свикаме Военен плебисцит, още по-малко — да го спечелим. Хората са по-наплашени от всякога, но времената са такива, че един Плебисцит просто не би довел до нищо. — Белга кимна. Не й бяха нужни обясненията на Връзките с обществеността, за да стигне до това прозрение. Само по себе си кралското правителство беше една доста аристократична компания. Но през последните деветнайсет поколения от Сключването на Съглашението насам гражданската му власт беше ужасно ограничена. Короната запази единствено титлата върху онова, което предците й притежаваха, като например Териториалното командване, и разполагаше с ограничена власт над данъците. Но бе загубила изключителното право да печата пари, суверенното право на държавата да отчуждава частна собственост и правото да принуждава поданиците си да отбиват военна служба. В мирно време Съглашението вършеше работа. Съдилищата работеха със система за събиране на данъци, а местните полицейски власти знаеха, че не бива много-много да се заиграват, инак могат да се изправят срещу истинска огнева мощ. Във военно време — е, тъкмо затова служеше Плебисцитът: за временно отстраняване на светската власт. По време на Великата война това все пак беше сработило. Този път нещата се развиваха толкова бързо, че дори и отварянето на дума за Плебисцит би предизвикало война. За няма и един ден щеше да се осъществи мащабна размяна на ядрени удари.