Министърът на финансите вече изглеждаше почти отегчена. Нишнимор беше герой от войната. Тя бе покорила Мрака заедно с Шерканер Ъндърхил. Човек забравяше това, като я погледнеше — Амбърдън Нишнимор бе прекарала всички десетилетия на това поколение в изкачване по другата страна на кралската служебна стълбица, като политик и арбитър в двора. Обличаше се и се държеше като стара глупачка — беше същинска карикатура на Министър на финансите. Висока, мършава, крехка. Сега тя се наведе напред. Хрипкавият й глас звучеше също толкова безобидно, какъвто беше и видът й.
— Боя се, че всичко това е малко извън моята компетентност. Но искам да ви посъветвам нещо. Макар че не можем да проведем Плебисцит, ние всъщност сме във война. Вътрешно за властта, ние преминаваме към военно положение. Нормалните вериги за призоваване на военна служба и прегледи са временно преустановени. В тази необичайна ситуация за вас е важно да разберете, че както аз, така и кралят — което е по-важно — имаме пълна вяра в ръководството на генерал Смит. Всички знаете, че началникът на Разузнаването има специални прерогативи. Това не е отживяла традиция, дами и господа. Това е обмислена кралска политика и вие трябва да го приемете.
Олеле. Толкова за „крехката“ финансова министърка. Всички около масата започнаха да кимат трезво и никой нямаше какво да добави, а най-малкото Белга Ъндървил. По странен начин тя се почувства по-добре, след като така категорично я смазаха. Този път можеше да води право в ада, но поне не й се налагаше да се тревожи кой е шофьорът.
След малко генерал Смит се върна към дневния ред.
— Остана ни още една точка. Също така, тя е и най-критичният проблем, с който се сблъскваме. Полковник Тракт, ще ни опишете ли ситуацията в Южната земя? — тонът й беше вежлив, почти съчувствен. Независимо от това горкият Тракт яката го беше загазил.
Но той прояви упоритост. Скочи от стойката си и бодро се отправи към катедрата.
— Госпожо министър, госпожо — той кимна към Нишнимор и към началничката си. — Вярваме, че положението донякъде се е стабилизирало през последните петнайсет часа. — Тракт посочи спътниковите снимки, които Белга го бе видяла да разглежда преди събранието. Голяма част от Южната земя бе затулена от вихъра на бурите, но площадките за изстрелване се намираха високо в Сухите планини и в по-голямата си част бяха видими. Тракт зачука по снимките, докато анализираше ситуацията. — Ракетите на южаните с голям радиус на действие използват течно гориво — много са несигурни. Парламентът им през последните няколко години като че проявява налудничава войнственост — да вземем например техният „Ултиматум за съвместно оцеляване“ — но всъщност според нас не повече от една десета от техните ракети са готови за изстрелване. Ще им са нужни три-четири дни, докато заредят всички резервоари.
— Ужасно глупаво от тяхна страна — забеляза Белга.
Тракт кимна.
— Но, спомнете си, тяхната парламентарна система ги прави по-нерешителни и от нас, и от Сродниците. Тези хора са били подлъгани да мислят, че или трябва да воюват, или ще бъдат убити, докато спят. Ултиматумът може и да не бе обявен в правилния момент, но той беше опит на някои парламентаристи да направят перспективата за война да изглежда толкова страшна, че колегите им да отстъпят.
— Значи според вас положението ще остане мирно, докато завършат зареждането? — попита началникът на Въздушната отбрана.
— Да. Сблъсъкът ще стане на парламентарното събрание в Далечния юг след четири дни. Тъкмо там те ще обсъдят нашият отговор на Ултиматума, ако им дадем такъв.
Мекушавецът от Връзки с обществеността се обади:
— Защо просто не отстъпим пред исканията им? Те не искат територия. Ние сме толкова силни, че ако отстъпим, това надали би уронило престижа ни.
Около масата се надигна възмутен ропот. Отговорът на генерал Смит беше доста по-мек, отколкото въпросът заслужаваше.
— За съжаление не става въпрос за престиж. Ултиматумът на Южната земя изисква ние да охлабим няколко от нашите военни опори. Всъщност, съмнявам се, че той ще допринесе с нещо за безопасността на южаните в убежищата им — но нас ще направи по-уязвими за първия удар на Сродниците.
— Наистина — потвърди Чезни Нойдеп, началникът на Ракетно нападение. — Сега южаните са просто марионетки на Сродниците. Педуре и нейните кръвопийци сигурно са щастливи. Няма значение как ще завърши това — те печелят.