— Може би не е така — възрази министър Нишнимор. — Познавам много от висшестоящите южани. Те не са нито зли, нито ненормални, нито некомпетентни. Тук опираме до доверие. Кралят има желание да замине за Далечния юг за предстоящото събрание на Парламента на Южната земя и да остане там до края на сесията. Трудно е да си представим по-голям израз на доверие от наша страна — и според мен южаните ще приемат, независимо от желанията на Педуре.
Разбира се, кралете бяха тъкмо за това. Въпреки всичко, това предложение дойде като истински шок. Дори и „Старата Мегасмърт“ Нойдеп като че се стъписа.
— Госпожо… Знам, че кралят има власт да постъпва така, но не съм съгласен, че въпросът опира до доверие. Без съмнение на Юг има достойни хора, заемащи високи постове. Преди година Южната земя ни беше почти съюзник. Имахме симпатизанти по всички етажи на властта. Полковник Тракт ни съобщи — да си го кажем направо — че сме имали там високопоставени шпиони. Ако не беше така, съмнявам се дали генерал Смит изобщо би насърчила техническия напредък в Южната земя… Но за по-малко от година ние като че загубихме всичките си преимущества там. Онова, което виждам сега, е държава, напълно инфилтрирана от Сродниците. Дори и мнозинството в Парламента да се състои от достойни хора, това няма никакво значение. — Нойдеп протегна ръце към Тракт. — Вашият анализ, полковник?
Дойде мигът на обвиненията. Това напоследък беше неделима част от всяко събрание на щаба, и с всеки път Тракт все повече се превръщаше в мишена.
Тракт се поклони леко на Мегасмърт.
— Господине, вашата преценка е в общи линии вярна, макар че инфилтрацията, която съзирам в южанските ракетни войски е твърде малка сама по себе си. Там преди имахме приятелски настроени власти — при това, кълна се, внимателно „инструментирани“ с агенти на Съглашението. Сродниците действаха, но ние им пречехме. После, стъпка по стъпка, изгубихме позиции. Отначало надзорът се обърка, после имаше фатални инциденти, после дойдоха убийствата, които успяхме достатъчно бързо да предотвратим. Последваха фабрикуваните съдебни процеси… Врагът е хитър.
— Значи Преподобната Педуре е неподозиран гений? — попита Началникът на въздушната отбрана с глас, от който бликаше сарказъм.
Тракт млъкна за миг. Ръцете, с които се хранеше, се заклатиха напред-назад. На предишните събрания това беше моментът, когато той контраатакуваше със статистически данни и прекрасни нови проекти. Сега нещо в него като че се скъса. Белга Ъндървил го смяташе за враг-бюрократ още откакто отвлякоха децата на шефката, но сега се чувстваше неловко заради него. Когато Тракт най-накрая проговори, гласът му беше изтерзан и писклив.
— Не! Не знаете ли, че аз… аз имах приятели, които умряха. Други загубих, защото започнах да не им се доверявам. Дълго време си мислех, че в собствената ми организация трябва да има някой високопоставен агент на Сродниците. Споделях критична информация с все по-малко хора, не я доверявах дори на собствения ми началник… — той кимна към генерал Смит. — Най-накрая съществуваха тайни, изтръгнати от нас, които знаех само аз и които комуникираха със собствената ми криптоапаратура.
Последва тишина — очевидното следствие от тези твърдения все по-ясно се оформяше в ума на слушателите. Вниманието на Тракт сякаш се насочи навътре — като че не го беше грижа, че другите могат да го помислят за Бащата на всички предатели. Продължи по-спокойно:
— Доколкото един човек може да бъде параноик и да е навсякъде — дотолкова бях аз. Работих с различни комуникационни пътища, различни шифри. Използвах диференциални измами… И ви казвам — нашият враг е нещо повече от някаква си „Преподобна Педуре“. Незнайно как, но цялата ни хитроумна наука работи срещу нас.
— Глупости! — възкликна Въздушната отбрана. — Моят департамент използва много повече от всички онова, което вие наричате „хитроумна наука“, и ние сме напълно доволни от резултатите. В компетентни ръце компютрите, мрежите и спътниковото разузнаване са невероятно мощни оръдия. Само погледнете какво постигна нашият дълбочинен анализ на неидентифицираните регистрирани от радара обекти. Без съмнение в мрежите може да се проникне. Но ние сме световен лидер в областта на тези технологии. Без значение в какво още може да се проникне, ние разполагаме с напълно сигурна технология за шифроване… Или твърдите, че врагът може да разбие нашите кодове?