Нетеринг се спря и прекъсна огледа. В края на краищата, беше изпреварил малко разписанието. Стоеше в студената неподвижност и оглеждаше своята специалност — небесата. Преди двайсет години, когато току-що започваше в Принстън, Нетеринг искаше да стане геолог. Геологията беше науката-баща на всички науки, а за неговото поколение беше по-важна от всякога — с всичките тези мегаекскавационни работи и усърдното копаене в мините. От друга страна, астрономията беше царството на маргиналите и откачалките. Естествената ориентация на разумните хора трябваше да е надолу — към планиране на най-сигурното убежище, в което да преживеят следващия Мрак. Какво ли имаше за гледане в небето? Разбира се — Слънцето, източникът на целия живот и на всички проблеми. Но отвъд него нищо не се променяше. Звездите бяха дребнички, неизменни нещица, съвсем различни и от слънцето, и от всичко друго, към което би могъл да се обърне човек.
После, във втори курс, Нетеринг срещна стария Шерканер Ъндърхил и животът му се промени завинаги — макар и в това той да не бе единствен. Във втори курс учеха десет хиляди студенти — и все пак Ъндърхил успяваше някак си да заинтригува отделни индивиди. Или може би обратното: този учен беше такъв ослепителен източник на щури идеи, че определен вид студенти се тълпяха около него като нощни пеперуди около пламък. Ъндърхил твърдеше, че цялата математика и физика са пострадали от това, че никой не разбира нито простотата на планетната орбита около слънцето, нито движенията, свойствени на звездите. Ако имаше дори още една-единствена планета, с която да си правим мисловни упражнения — тогава диференциалното и интегралното смятане щяха да бъдат измислени преди десет поколения, а не преди две. А бясната експлозия на технологията от това поколение щеше да се разпредели по-спокойно по многобройните цикли на Светлина и Мрак.
Разбира се, твърденията на Ъндърхил за науката не бяха съвсем оригинални. Преди пет поколения с изобретяването на телескопа бинарната звездна астрономия бе революционизирала разбиранията за времето на Паяците. Но Ъндърхил обедини старите идеи по великолепни нови начини! Младият Нетеринг все повече и повече се отдалечаваше от сигурната, разумна геология и най-накрая Бездната Горе стана неговата любов. Колкото повече проумяваш какво всъщност представляват звездите, толкова повече разбираш каква трябва да бъде вселената в действителност. И днес в небето се виждаха всички цветове, ако знаеш къде да погледнеш и с какви инструменти. Тук, на Райския, остров, далечното червено на звездите сияеше по-ярко, отколкото навсякъде другаде по света. С големите телескопи, които се строяха в днешно време, и сухата неподвижност на горните слоеве на атмосферата понякога му се струваше, че погледът му може да достигне чак до края на вселената.
Хм? Ниско над североизточния хоризонт едно тясно перо от сияние се разливаше на юг. Над Северно море имаше постоянна вълна от магнетизъм, но когато Мракът вече бе навършил пет години, зора изгряваше много рядко. Долу в Райския град, колкото туристи бяха останали, вероятно охкаха и ахкаха пред гледката. За Обрет Нетеринг това беше просто неочаквано затруднение. Погледа още секунда — започваше да се чуди. Светлината беше ужасно кохерентна, особено в северния край, където почти се съсредоточаваше в една точка. Хм. Ако това сияние наистина провалеше сеанса тази вечер, може би просто трябваше да изстрелят телескопа „далечна синева“ и да го огледат по-отблизо. Щастлива случайност и тъй нататък.
Нетеринг обърна гръб на парапета и се отправи към стълбището. Нещо затряска и затропа силно, сякаш войска от сто бойци се изкачваше по стъпалата — но по-скоро бяха Шепри Трипър и походните му ботуши. Още миг, и помощникът му изскочи на открито. Шепри беше само на петнайсет години — горе-долу пределната възраст за дете, родено извън фазата. Имаше време, когато Нетеринг не можеше да си представи дори да разговаря, да не говорим — да работи с подобна мерзка твар. Това беше другото, което се промени за него в Принстън. Сега — ами, Шепри беше още дете, толкова много неща му бяха неизвестни. Но в неговия ентусиазъм имаше нещо непоколебимо силно. Нетеринг се зачуди колко ли години проучвания са отишли напразно в края на Годините на чезнещото слънце заради това, че най-младите изследователи вече са навлизали в средната възраст, създавали са семейства и са били твърде отегчени, че да привнесат в работата си някаква доза енергия.