— Сега всичко е объркано.
— Какво? — мислите на Фам се върнаха в груповата стая на Купола, при раздразнителните гласове на „умните глави“. Човекът, който току-що му проговори, беше Триксия Бонзол. Очите й бяха далечни, а пръстите й продължаваха да трепкат по клавишите.
Фам въздъхна.
— Да, точно така е — отвърна той. За каквото и да говореше тя, забележката беше уместна.
Високочестотният синтез на данните, идващи от незахранваната мрежа, беше завършен — разполагаше с пълна картина на L1-A. Ако можеше да задейства връзките малко по-силно, можеше да се свърже с е-джетовете там наблизо. Нямаше много енергия за обработване, но координатите сочеха енергетичната решетка на е-джетовете… и, което беше по-важно — Може би ще можем да използваме самите електрически джетове! Ако успееха да насочат няколко десетки от тях към Пастиря…
— Тръд! Успя ли да се разбереш с онези, дето обработват цифровите данни?
58.
Хеликоптерът на Рачнер Тракт излетя над наклонената площадка чисто — турбината и роторът му боботеха, явно здрави. Тракт успяваше да следи терена, като непрекъснато извръщаше глава насам-натам. Насочи хеликоптера на изток, покрай стената на кратера. Пунктирът на бомбените ями се простираше пред тях — линия на разрушението, която се губеше зад върха на далечната стена. Долу в града бяха запалени сигналните лампи за извънредно положение. Наземният трафик се беше насочил към кратерите-апартаменти и обитаеми имения.
На стойката до него Ъндърхил помръдваше немощно — мъчеше се да свали кошовете от гърба на буболечката си. Животното се опитваше да му помага, но беше много по-тежко ранено от господаря си.
— Трябва да проверя, Рачнер. Можеш ли да ми помогнеш с багажа на Мобиай?
— Само минутка, господине. Искам да стигнем до хелипорта.
Ъндърхил се надигна на стойката си.
— Просто включете автопилот, полковник. Моля ви, помогнете ми.
Хеликоптерът на Тракт беше оборудван с десетки вградени процесори, на свой ред свързани с мрежите за контрол на движението по пътищата и с информационните мрежи. Някога много се гордееше с този лъскав хеликоптер. Не беше летял на автопилот от онова последно събрание в Териториалното командване.
— Господине… нямам доверие на автоматите.
Ъндърхил се разсмя тихо, после избухна в пристъп на мокра кашлица.
— Всичко е наред, Рач. Моля те, трябва да видя какво става. Помогни ми с Мобиай.
Да! Мракът да го вземе — какво значение имаше сега! Рачнер бутна четири ръце в контролните гнезда и включи на пълен автопилот. После се обърна към своите пътници и бързо разкопча торбата върху строшения гръб на Мобиай.
Ъндърхил бръкна вътре и извади апаратурата оттам, все едно бяха скъпоценности от кралската корона. Рачнер извърна глава, за да огледа по-отблизо.
— А, добре изглежда — рече тихо Ъндърхил. Започна да нагласява шлема на очите си, после потръпна. Рачнер виждаше защо — целите очи на паяка бяха в мехури. Но Ъндърхил не се предаде. Задържа уреда точно над главата си и го включи.
Покрай шлема му заблещукаха светлинки. Инстинктивно Рачнер отскочи назад. Изведнъж един милион преливащи цветове, ярки и шарени, обляха кабината на хеликоптера. Спомни си слуховете за щурите хобита на Ъндърхил — видеомантиката. Значи, всичко беше вярно — неговият „шлем за игра“ сигурно струваше цяло състояние.
Ъндърхил си замърмори нещо, като местеше уреда насам-натам, сякаш за да успее да види около слепите петна по изгорените си очи. Всъщност нямаше кой знае какво за гледане — само невероятно красиво преливане на светлини. Хипнотизиращата сила на компютрите в служба на шарлатанията. Шерканер Ъндърхил като че беше доволен. Той зяпаше ли зяпаше и галеше своята дървеница-водач с една от свободните си ръце.
— Аха… разбрах — обади се тихо той.
И тогава турбините на хеликоптера изведнъж започнаха да вият като зли духове, надхвърлили далеч предела на своята мощност. Енергията беше като магия и щеше да ги изгори само за час-два. Тъкмо затова нито един разумен контрол не би позволил на двигателите да се държат така.
— Какво, по дяволите… — думите заседнаха в гърлото на Тракт, а напънът на турбините най-после достигна до витлата горе. Летателният му апарат изведнъж се превърна в маниак — драскаше все по-нагоре и по-нагоре над ръба на кратера.