Фам я гледаше мълчаливо, с широко отворени, загрижени очи. Вече не фучеше — а и тя винаги бе усещала, че това е маска. Вместо това — интелигентност… благоговение? Не, не можеше да бъде. Той се пресегна и върна белите съсънки обратно в скута й. Проклетите цветя бяха топли и пухкави. Красиви. Той като че се замисли над искането й, но после поклати глава.
— Не можеш да си отидеш сега, Анне. Тук са останали повече от две хиляди фокусирани. Ти можеш да ги освободиш, Анне — той посочи апаратурата за фокусиране зад главата й. — Имам чувството, че когато Ал Хом е работил върху теб, е играл на рулетка.
Аз мога да ги освободя. Мисълта беше първото облекчение за всички тези години от онази утрин в планините. Сигурно изражението я беше издало, защото на устните на Фам се появи обнадеждена усмивка. Анне усети как очите й се присвиват. Знаеше за Фокуса толкова много, колкото и всеки жител на Балакреа. Знаеше всичките номера за рефокусиране, за пренасочване на верността.
— Фам Тринли… Фам. Който и да си… От много години те наблюдавам. Почти от самото начало си мислех, че работиш срещу Томас. Но виждах и колко много ти харесва идеята за Фокуса. Ти жадуваше за тази власт, нали?
Усмивката изчезна от лицето му. Той бавно кимна.
— Виждах… Виждах, че тя може да ми даде онова, за което се борих цял живот. Но в крайна сметка прозрях, че цената е твърде висока. — Той сви рамене и сведе поглед, като че беше засрамен.
Анне се вгледа в това лице — мислеше. Някога дори и Томас Нау не можеше да я заблуди. Когато беше Фокусирана, ръбовете на съзнанието й бяха остри като бръснач — объркаността и желанията не й пречеха. Но това, че знаеше какви са истинските намерения на Томас Нау, не й беше от полза повече, отколкото на една брадва, която знае, че е предназначена да убива. Сега не беше сигурна. Този човек можеше и да лъже, но онова, което искаше от нея, беше същото, което тя копнееше да стори повече от всичко на света. А после, когато изкупеше вината си с всичко, на което беше способна, можеше да умре. Тя също сви рамене в отговор.
— Томас Нау ви е излъгал за дефокусирането.
— За много неща ни е лъгал.
— Мога да се справя по-добре от Тръд Силипан и Бил Фуонг, но все пак ще има и провали. — Най-големият ужас от всички: ще има хора, които ще я проклинат, задето ги е дефокусирала.
Фам се пресегна над цветята и хвана ръката й.
— Добре. Но ти ще направиш всичко, което е по силите ти.
Тя погледна ръката му. От драскотината, която му беше нанесла, продължаваше да блика кръв. Мъжът по някакъв начин лъжеше, но ако я оставеше да дефокусира останалите…_ Включи се в играта._
— Значи сега ти командваш?
Фам се изкиска.
— Имам някакъв авторитет. Някои Паяци имат по-голям. Сложно е, още всичко е в хаос. Преди четиристотин Ксек Томас Нау все още командваше. — Усмивката му грейна от ентусиазъм. — Но след сто-двеста Мсек според мен ще станеш свидетел на възраждане. Нашите кораби ще бъдат ремонтирани. По дяволите, може и нови да получим. Никога не съм срещал подобна възможност.
Играй играта.
— И какво искаш от мен? Колко време ще мине, докато ме рефокусират и се превърна в твое оръдие?
— Аз… аз искам само да бъдеш свободна, Анне — той извърна поглед. — Знам каква си била преди, Анне. Знам какво си направила на Френк и как са те пленили накрая. Напомняш ми за една жена, която познавах като малък. Тя като теб се изправяше срещу невъзможни шансове и също я смазаха. — Лицето му се поизвърна към нея. — Имаше моменти, когато се страхувах от тебе повече, отколкото от Томас Нау. Но откакто разбрах, че ти си Френкската Орка, се молех някога отново да станеш ти.
Такъв прекрасен лъжец беше. Много зле за него, че лъжеше твърде дръзко, твърде угоднически. Почувства как я завладява поривът да прехвърли границата:
— Значи след няколко години отново ще имаме функциониращи звездни кораби?
— Да, и вероятно по-добре оборудвани, отколкото тези, с които дойдохме. Знаеш какви физични закони открихме тук. А май има и други неща…
— И ти ще контролираш тези кораби?
— Няколко от тях — той продължаваше да кима и да лъже слепешката.
— И ти искаш само да помогнеш. На мен, на Френкската орка. Е, господине, вие притежавате уникална квалификация. Дайте ми тези кораби под наем. Елате с мен на Балакреа, във Френк и Гаспр. Помогнете ми да освободя всички фокусирани.