Беше забавно да гледаш как усмивката на Фам замръзва, слисан от думите й.
— Искаш да свалиш звездна империя, империя, която притежава Фокуса, само с шепа кораби? Това е… — Не можеше да намери думи за подобно безумие и известно време той само я гледаше втренчено. После, невероятно, усмивката му се върна. — Това е прекрасно! Анне, дай ми време да се подготвя, време да сключа тук съюзи. Дай ми дузина от твойте години. Може и да не победим. Но се заклевам, че ще опитаме.
Каквото и да го помолеше тя, той просто се съгласяваше. Трябваше да е лъжа. Но ако беше вярно, това беше единственото обещание, което можеше да я накара да поиска да живее. Тя се вгледа в очите на Фам — опитваше се да прозре отвъд лъжата. Може би неизбежното разрушение при дефокусирането й беше отнело проницателността, защото колкото и надълбоко да се вглеждаше, виждаше само благоговеен ентусиазъм. Той е гений. И, лъжа или истина, сега съм негова за дванайсет години. Само за миг тя се отпусна и му повярва. Само за миг си помечта, че този мъж не е лъжец. Френкската Орка все пак можеше да освободи всички. Най-странна тръпка трепна в сърцето й и опари тялото й. Потрябва й време, докато разпознае нещо, което толкова отдавна бе загубено за нея: радостта.
63.
Фам изпрати Езр Вин на планетата да преговаря.
— Защо аз, Фам? — това беше най-необичайната търговска ситуация в историята на човечеството. Също беше и война, която очакваше да започне. — Би трябвало ти…
Нувен вдигна ръка, за да го прекъсне:
— Има причини да изпратя тебе. Ти познаваш Паяците повече от всеки друг нефокусиран — със сигурност по-добре от мен.
— Мога да съм ти подчинен, да ти помагам…
— Не, аз ще ти бъда подчинен — той млъкна и Езр забеляза проблясък на безпокойство. — Прав си, синко, много е сложно. В краткосрочна перспектива, те държат камшика, и имат достатъчно причини да ни мразят. Мислим, че кралят продължава да се вслушва в думите на фракцията Лайтхил, но…
В режима на Съглашението имаше и други фракции. Някои от тях смятаха, че фокусираните преводачи са стока за обмен.
— Тъкмо затова е по-важно да отидеш ти, Фам.
— Изборът не е наш. Разбираш ли, те помолиха специално за теб.
— Какво?
— Да. Предполагам, че за годините, докато са работили с Триксия, са схванали що за човек си. — Той се ухили. — Искат да те видят отблизо.
Почти имаше смисъл.
— Добре. — Той се замисли. — Но няма да получат Триксия. Ще сляза долу с някой друг преводач. — Той погледна сърдито Фам. — Тя е звездата — на екипа на Ъндървил много би им харесало да я докопат.
— Хм. Може би някой долу мисли по същия начин. Кралят помоли да те придружи Зинмин — забеляза израза на лицето на Езр. — Още ли има?
— Аз… Да. Искам да дефокусират Триксия. Скоро.
— Разбира се. Дадох ти дума. Същото обещах и на Анне.
Езр се втренчи в него. И ти си се променил вътрешно — отказал си се от онази мечта. След всичко, което се случи, Езр нямаше съмнения. Но изведнъж усети, че не може да чака повече.
— Преместете я в началото на опашката, Фам. Не ми пука, че преводите й са ти нужни. Придвижи я напред. Искам, когато се върна, тя вече да е дефокусирана.
Фам вдигна вежда.
— Ултиматум?
— Не… Да!
По-възрастният мъж въздъхна.
— Имаш го. Ще започнем веднага с Триксия. Аз… признавам. Задържахме преводачите. Толкова са ни нужни. — Той присви устни. — Не очаквай съвършенство, Езр. Това е просто още една от лъжите на Нау. Някои дефокусирани са с почти също толкова ясен ум като Анне. Други…
— Знам. — Някои се връщаха като вегетиращи същества — вирусът на гнилия мозък избухваше и ги превземаше, подтикнат от процеса на дефокусиране. — Но рано или късно трябва да опитаме. Рано или късно трябва да престанеш да ги използваш. — Той скочи и напусна офиса на Фам. Ако бяха продължили да говорят, това щеше да е болезнено и за двамата.
Транспортираха ги до Арахна в много скромен летателен апарат — катерът на Джау със специален софтуер, преработен за целта от Киви. Човечеството притежаваше високо положение и остатъци от висши технологии — и твърде малко, що се отнася до материални ресурси или автоматика. След като дефокусираха „умните глави“, софтуерът на Новородените се превърна в безполезен боклук — а щеше да мине доста време, докато автоматиката на Чуенг Хо бъде адаптирана към хибридната сбирщина, останала на L1. Бяха в капана на почти празна слънчева система, единствено с индустриалната екология на Арахна. Можеха да хвърлят камъни на планетата или дори няколко бомби, но на човечеството тепърва му никнеха зъбките. И Паяците бяха безсилни, но това щеше да се промени. Сега те знаеха за нашествениците. Знаеха също и какво може да се направи с технологията. Бяха оставили непокътнати големи части от „Невидимата ръка“. След време, скоро, Паяците щяха да се разгърнат с пълна сила в космоса. Фам смяташе, че разполагат с може би година, за да обърнат нещата, да установят някаква основа за доверие. Киви каза, че ако тя била паяк, можела да се справи за далеч по-малко от година.