— Да, в началото на следващия Период на светлината. Тук, в Големия лагер — колкото и да се е разраснал тогава. — Тих смях. — Ще си запиша да не спя тогава и да не се намирам на светлинни години разстояние оттук.
— Дадено! Дадено! — отекнаха гласове край масата.
Белга Ъндървил забръмча и засъска — както обикновено, Фам не разбра и дума от всичко онова, което каза тя. Само усети, че тонът й е изпълнен с агресивно недоверие. За щастие в качеството си на началник на Кралското разузнаване й се полагаше личен преводач. Зинмин Брут седеше до нея и я слушаше с бегла усмивка. Брут всъщност май харесваше бабата. Когато тя свърши, той изтри усмивката от лицето си и се намръщи подобаващо.
— Това си е чиста глупост или някакво човешко безумие, което не разбирам. Имате три кораба и с тях възнамерявате да свалите империята на Новородените? Но нали от седем години насам твърдите, че Паяците нямало защо да се страхуват от външна инвазия, че една планетарна цивилизация, разполагаща с развити технологии, винаги може да изгради успешна отбранителна стратегия. Новородените сигурно имат хиляди военни кораби на своя територия, но вие разправяте, че сте щели да ги смъкнете от власт. Лъгали ли сте ни през цялото това време или просто прекалено много си въобразявате?
Виктъри Лайтхил избръмча един въпрос — изказа се толкова кратко и ясно, че не се наложи Триксия да превежда.
— Но сигурно… ще ви помагат… други Чуенг Хо?
— Не — отвърна Езр. — Аз… Ще бъда откровен с вас. Чуенг Хо не обичат да воюват. Много по-лесно е да оставиш тираниите на самотек. „Остави ги да се продадат“, както казва старата пословица.
През цялото това време Анне Рейнолт мълчеше. Но сега се намеси:
— Всичко е наред, Езр. Вие вече ни помогнахте… — Тя се обърна към Белга Ъндървил. — Госпожо генерал, все някой трябва да свърши това. Новородените и Фокусът са нещо ново. Ако ги оставим на самотек, те само ще станат по-силни — и някой ден ще дойдат да ви изядат.
Недоверието й пролича съвсем очевидно по трепването на най-дългите ръце на Ъндървил.
— Да, отново противоречие. През последните години вие ни убедихте да не се ограничаваме с търговията и да ви помогнем с оръжие и оборудване. — Ако говореше човек, сигурно щеше да хвърли поглед към Виктъри Лайтхил. По тези въпроси съветник на Краля беше именно тя. — Но с какво ще ни помогне вашето самоубийство?
Анне се усмихна, но Фам усети, че въпросът я е напрегнал. Белга повдигаше тези въпроси и на по-официални форуми и тук не беше много вероятно да се съгласят с нея. Но тя не разбираше, че тази мисия даваше по-голям отвсякога шанс на Анне Рейнолт.
— Не е самоубийство, госпожо генерал. Ние разполагаме със специални предимства и двамата с Фам знаем как да ги използваме. — Тя постави дланта си върху тази на Фам. — Наела съм един от малцината командири в човешката история, който е успявал в такива начинания.
Да, на Стрентман ситуацията беше подобна, Бог да ми е на помощ. Известно време никой не промълви и дума. Виненият мехур се беше издигнал нагоре. Фам забоде пръста си в центъра му на въртене и леко го приплъзна обратно пред себе си.
— Разполагаме с предимства, много по-конкретни от безстрашното ми предводителство. Анне познава вътрешното устройство на системата почти толкова добре, колкото и Пастирите. — А тяхната малка флотилия ще бъде оборудвана с хардуер-изненада, първите продукти на технологичното сътрудничество между човеците и паяците. Но не в това беше най-голямата сила на флотата. Екипажите на техните три кораба се състояха предимно от бивши фокусирани, които познаваха механизмите на автоматиката на Новородените и искаха да свалят тиранията също толкова силно, колкото и Анне. Имаше дори и неколцина от първите дефокусирани Новородени. Докато говореше, Фам забеляза, че Джау Ксин го гледа напрегнато, а Рита Лиао на свой ред наблюдава мъжа си. И те биха дошли, ако не бяха трите им деца. И дори и сега имаше шанс. Фам все още разполагаше с четири дни, за да ги убеди. Ксин беше служил като Главен пилот при чичото на Нау преди пътешествието до Арахна. А последните новини от Балакреа бяха, че кликата на Нау отново е на върха.
Докато описваше плановете, Фам оглеждаше лицата. Езр и Киви, Триксия и Виктъри, разбира се, Джау и Рита. Те всъщност не смятат, че са на погребение. Разбират, че шансовете ни са добри, но се тревожат за нас.
— Изучаваме и записите на Нау и излъчванията, които сме получили и продължаваме да получаваме от Балакреа. Подлъгахме ги да мислят, че Новородените са победили тук. Планираме да успеем да се внедрим в тяхната система преди да са разбрали, че не сме дружелюбно настроени. Ние знаем много за вътрешните фракции в тяхното висше общество. Общо взето… — общо взето, май не биваше да се захваща с това. Но Анне беше права за Фокуса и го искаше повече от всичко на света. А за след това той си имаше свой собствен велик проект и привличането на Анне за него си струваше рисковете. — Общо взето, имаме шанс. Ще бъде хазартно начинание, авантюра. Исках да нарека флагманския ни кораб „Дивата гъска“, но Анне не ми позволи.